Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЕА 2004 ООД, гр. В., представлявано от Д.Х против решение № 419/02.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1074/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000316005444-091-001/20.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна.
Касационните доводи са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че мотивите на съда изцяло преписват мотивите на органа по приходите, без да са обсъдени възраженията за незаконосъобразност на ревизионния акт и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Искането е за отмяна на решението.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град Варна чрез юрк. В.Д оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ДЕА 2004 ООД са установени задължения за ДДС в общ размер 14 744.57 лева (главница и лихви), от които:
за данъчен период м. 01.2014 г. - 1 797.23 лева и лихви от 535.47 лева;
за данъчен период м. 04.2014 г. - 1 817.19 лева и лихви от 496.40 лева;
за данъчен период м. 07.2014 г. - 1 851.81 лева и лихви от 458.42 лева;
за данъчен период м. 10.2014 г. - 1 637.95 лева и лихви от 363.50 лева;
за данъчен период м. 12.2014 г. - 4 802.41 лева и лихви от 984.19 лева.
В частта по ЗКПО е намалена декларираната от дружеството в ГДД по чл. 92 ЗКПО данъчна загуба за 2014 г. от 42 475.01 лева на 2 235.79 лева.
Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи.
Задълженията по ЗДДС и корекцията на данъчния финансов резултат на дружеството за 2014 г. са резултат от: 1/ начислен ДДС и установени укрити приходи от продажби на стоки, получени по неотчетени фактури, издадени от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и „Табако трейд Варна“ ООД, 2/ начислен ДДС и установени неотчетени приходи в общ размер на 34 321.42 лева от извършване на услуги по договор за 05.06.2013 г. за поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В., местност „Траката“, ул. „Четвърта“ № 4 и 3/ отказ на право на данъчен кредит в общ размер 196.99 лева по фактури за доставки на гориво и резервни части и непризнати разходи в размер на 3 128.16 лева за гориво и поддръжка на автомобил Ф. Т. К 230, рег. [рег. номер на МПС], отчетени от дружеството по сметки 601 и 602.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че от органите по приходите са установени укрити от ревизираното лице приходи (от продажби на стоки по неотчетени фактури и от извършени услуги) за ревизираните периоди и е доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане с корпоративен данък и ДДС.
По отношение на непризнатите разходи за автомобил Форд транзит, съдът е обосновал краен извод, че през ревизирания период на 2014 г. не се установява автомобилът да е ползван за независимата икономическа дейност на ДЕА 2004 ООД. От представените писмени доказателства е установил, че автомобилът е придобит през м. 09.2015 г. Съобразил е констатациите на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че през ревизирания период на 2014 г. автомобилът не е заведен и като актив в счетоводството на дружеството. Твърденията на дружеството, че го е ползвало по силата на договор с Варненска строителна компания ООД – лизингополучател по договор с Мото пфое ЕООД, са отхвърлени като недоказани.
Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Деа 2004 ООД относно начислен ДДС за данъчен период м. 12.2014 г. и относно преобразуването на финансовия резултат по ЗКПО с неотчетени приходи и разходи от продажби на стоки по 8 фактури и едно кредитно известие, издадени от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД. За тези фактури неправилно съдът е приел, че е доказано доставянето на стоките и е налице укрит приход от продажбата им, за който е следвало да се начисли ДДС и съответно приходите и разходите да се отразят в счетоводния финансов резултат, респективно в данъчния финансов резултат на дружеството. От писмените обяснения на Метро кеш енд кери България ЕООД (т. 1, л. 451 – л. 452), дадени в отговор на искането за извършване на насрещна проверка, е видно, че доставчикът не разполага в електронния си архив с конкретно изброени фактури от 14.02.2014г., от 16.04.2014 г., от 09.05.2014 г., 10.05.2014 г., 21.06.2014 г., 26.09.2014 г., 17.10.2014 г. 16.12.2014 г., както и с КИ № 5100035282/17.12.2014 г и не ги е представил в хода на ревизията. Вещото лице в констатациите при отговора по т. 1.2 от поставените задачи е установило, че тези фактури не се намират в административната преписка.
Въпреки липсата на данъчен документ, видно от мотивите на ревизионния доклад тези доставки на стоки са участвали при определяне размера на начисления ДДС и в преобразуването на финансовия резултат за 2014 г. Съдът е следвало да разграничи за кои доставки е налице издаден от доставчика данъчен документ и за кои липсва такъв. Без наличието на фактура, не може да се приеме, че стоката е доставена по правилата, установени от общите условия на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и да се приеме, че е налице укрит приход от последващата й продажба, който да бъде обложен по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. (арг. от решението на Съда на ЕС по С-576/15 „ЕТ М.М“).
От мотивите на ревизионния доклад (стр. 12-14) е видно, че начисленият ДДС по тези фактури е в общ размер на 156.30 лева, а неотчетения приход – в размер на 937.32 лева, при отчетна стойност на стоките - 781.52 лева, които са включени в разходите на дружеството.
Решението в тази част, в която е потвърден така начисления ДДС за м. 12.2014 г. и съответните лихви, както и в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат с посочените приходи и разходи, е неправилно постановено и следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество и да се отмени ревизионният акт в тази част. След приспадане на незаконосъобразно включените приходи и разходи и при запазване на останалите приходи и разходи, участвали във формирането на данъчния финансов резултат за 2014 г. по ревизионния акт (стр. 3), данъчната загуба на ДЕА 2004 ООД се увеличава със сумата 156.30 лева (937.82 лева -781.52 лева = 156.30 лева) или от -2 235.79 лева на -2 392.09 лева.
В останалата част решението е правилно постановено.
От органите по приходите са установени укрити приходи от продажби на стоки, получени по фактури от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, които не са отчетени. При преценката си за доставяне на стоката съдът е съобразил общите условия за клиенти на този доставчик, според които закупуваните стоки са предназначени само за препродажба или за служебно ползване. Лицата, които са разполагали с клиентски карти на ДЕА 2004 ЕООД са установени от удостоверение, издадено от Метро кеш енд кери България ЕООД. Правилно съдът е приел, че е доказано доставянето на стоките по трите фактури, издадени от Табако трейд Варна ООД, тъй като са подписани за получател, което по същество представлява признание, че стоките са получени.
По отношение на начислен приход за извършени услуги по поддръжка на общи части в етажна собственост установените от съда факти кореспондират със събраните доказателства. По делото не е било спорно, че ДЕА 2004 ООД е осъществявало дейност по поддръжка на общи части на сграда, находяща се в гр. В., м. „Траката“, ул. „Четвърта“ № 4, по договор от 05.06.2013 г., сключен с етажната собственост. Според уговореното в договора плащането на възнаграждението е дължимо месечно, съответно на тримесечие. Органите по приходите са установили кои от собствениците са ползвали имотите в сградата по-малко от 30 дни през годината и по силата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не дължат заплащане на възнаграждение за поддръжка на общи части (Т.Е и Г.Д). За други етажни собственици е установено, че не са отчитани приходи от извършване на услугите по поддръжка на общите части изобщо, а според данните за консумирана ел. енергия и вода в имотите е прието, че са ползвани повече от 30 дни през 2014 г. За конкретни етажни собственици, за които не е било спорно, че са ползвали имотите е установено, че не са отчитани приходи за всички месеци през процесния период. Твърденията на ревизираното лице, че голяма част от етажните собственици са били освободени от заплащане на разходи за поддръжка на общите части в етажната собственост, не са доказани. Правилно съдът е съобразил, че по силата на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС освобждаването от задължението за заплащане на разходи за поддръжката на общи части в етажната собственост е с решение на общото събрание, каквото в случая не се твърди и не се установява да е прието.
По отношение на отказа на правото на данъчен кредит по фактури за гориво и непризнаване на отчетени разходи във връзка с автомобил Ф. Т, по делото не е доказано, че такъв автомобил е ползван за дейността на дружеството през ревизирания период на 2014 г., включително и по силата на договор за послужване. Заемът за послужване по определение е безвъзмезден договор, но въпреки това сключването на такъв договор следва да намери отражение в счетоводството на дружеството. В случая такива факти не са установени. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съдът е установил, че през процесния период автомобилът не е заведен като актив на дружеството, а е придобит през 2015 г. За да се признае правото на данъчен кредит съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС стоките следва да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки. По ЗКПО за да се признаят направените разходи, следва да е установено, че са свързани с дейността на дружеството. В случая тези обстоятелства не са установени, поради което законосъобразно съдът е приложил материалния закон и е потвърдил отказът на данъчен кредит в общ размер на 196.99 лева и извършеното преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО с непризнати разходи за МПС на стойност 3 128.16 лева.
При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на разноските за сумата над 962 лева. На ответника по касация следва да се присъдят разноски и за касационното производство за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 962 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.
На касатора с оглед направеното искане, следва да се присъдят разноски само за първата инстанция в размер на 31.49 лева, съобразно материалния интерес, за който ревизионният акт се отменя.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 419/02.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1074/2017 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на ДЕА 2004 ООД срещу ревизионен акт № Р-03000316005444-091-001/20.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна относно начислен ДДС за данъчен период м. 12.2014 г. в общ размер на 156.30 лева и съответните лихви и относно извършеното преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО за 2014 г. с неотчетени приходи в размер на 937.82 лева и с неотчетени разходи в размер на 781.52 лева, както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 962 лева и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03000316005444-091-001/20.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна в частта, в която на ДЕА 2004 ООД е начислен ДДС за данъчен период м. 12.2014 г. в общ размер на 156.30 лева и съответните лихви, както и в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО за 2014 г. с неотчетени приходи в размер на 937.82 лева и с неотчетени разходи в размер на 781.52 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Варна при ЦУ на НАП да заплати на ДЕА 2004 ООД съдебни разноски в размер на 31.49 лева.
ОСЪЖДА ДЕА 2004 ООД да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП разноски за касационната инстанция в размер на 962 лева.
Решението е окончателно.