Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 194 от 09.05.2018г., постановено по адм. д. № 103/2018г. Административен съд – В. Т, седми състав, е отхвърлил жалбата на Ц.С от [населено място] против ревизионен акт № Р – 04000415003693 – 091 - 001 от 20.01.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, в частта му потвърдена с решение № 142 от 26.04.2016г. на директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. В. Т при ЦУ на НАП, в частта му относно допълнително определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009. и 2010г., като е осъдил жалбоподателя да заплати на

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц.С от [населено място], чрез пълномощника му адв. М.М. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. М. В административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отмени издадения РА. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция ”ОДОП” – гр. В. Т чрез своя процесуален представител взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално...