Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Б от [населено място], против Решение № 143/09.03.2018 г., постановено по административно дело № 1094/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0938-002428/10.10.2017 г. на Н. Г в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че нарушението не било доказано, тъй като не бил показан резултата от дрегера, както и не били обсъдени обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля М.Б, които удостоверявали това обстоятелство. Иска се отмяна на съдебното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е заповед, с която спрямо лицето М.Б е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от Закон за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти...