Образувано е по касационна жалба на М.Н от гр. [населено място] срещу решение № 41 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 595/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлено оспорването му против решение от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - В.Т.Р са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - Директорът на Дирекция "Бюро по труда" - В. Т, не е взел отношение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. Т е решение от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - В. Т, с което регистрацията на М.Н от гр. [населено място] като безработно лице е прекратена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗНЗ, поради неизпълнение на препоръките на трудовия посредник.
Съдът е приел за установено, че след като жалбоподателят не е получил насочващото писмо, нито се е явил при работодателя, към който е насочен от трудовия посредник, то той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1ЗНЗ. При наличие на фактическия състав на чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗНЗ, действащият при условията на обвързана администрация орган е бил длъжен да дерегистрира лицето, без да проверява дали неизпълнението на задължението е свързано с уважителни причини. При доказване на последните регистрацията се възстановява при условията на чл. 20, ал. 6 ЗНЗ. Направен е окончателния правен извод, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
От плана за действие на безработно търсещо работа лице и насочващо писмо от 15.06.2017 г., изготвени за касатора, се установява, че на 15.06.2017 г. Ничовски е насочен за свободно работно място по заявка вх. № 854 от 8.06.2017 г. на НВУ „В. Л“ гр. В. Т, като в плана е посочен срок за изпълнение 26.06.2017 г.
Цитираното насочващо писмо не е попълнено в частите му „Интервюто/подборът ще се проведе на .... от ....” и „адрес на работодателя или местопровеждане на интервюто/подбора”.
С определение № 469 от 27.11.2017 г., съдът е задължил ответника да представи заявка вх. № 854 от 8.06.2017 г. В изпълнение на това определение, Директорът на Дирекция "Бюро по труда" - В. Т е представил заверено копие от заявка-спецификация за свободно работно място с посочения входящ номер и дата, като в съпроводително писмо рег. № 20-04-01-12 от 24.01.2018 г. е отразено, че тя е със срок за изпълнение 20.06.2017 г., както и че документът е получен по електронен път от сайта на Агенция по заетостта. От цитираното електронно извлечение (лист 74 от първоинстанционното дело) се установява, че срокът за изпълнение на заявката действително е 20.06.2017 г., като по делото липсват доказателства този срок да е удължен. При това положение не става ясно защо в плана за действие е визирана датата 26.06.2017 г. и как тя кореспондира с датата 20.06.2017 г.
На лист 19 от делото се съдържат електронни писма съответно от 17.06.2017 г. и от 19.06.2017 г., които сочат за наличие на кореспонденция между Ничовски и длъжностното лице от НВУ „В. Л”, посочено в заявката, като последното го уведомява, че крайният срок за подаване на документи за обявената свободна длъжност е 16 часа на 20.06.2017 г. Предвид формата на тези документи, която е неудовлетворителна, с оглед задрасквания и добавяне на текст на ръка, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да представи цитираната кореспонденция в предвидената в чл. 141 АПК форма, както и да изиска информация от НВУ „В. Л” относно крайния срок за подаване на документите по заявка вх. № 854 от 8.06.2017 г.
Нормата на чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ) регламентира правото на лицата, които търсят работа, да ползват по силата на този закон посредничество по информиране и наемане на работа. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Правилник за прилагане на ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ППЗНЗ), търсещите работа лица могат да получат допълнителна информация по ал. 2 от трудовите посредници. При наличните доказателства не може да бъде направен извод относно обема, в който правото на посредничество по информиране и наемане на работа е реализирано от Ничовски.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ППЗНЗ, услугите по чл. 17, ал. 1 и 2 ЗНЗ се предоставят на търсещите работа лица и на работодателите от съответните служители на дирекция "Бюро по труда". Алинея втора от същия текст предвижда, че дирекция "Бюро по труда" обявява списък на свободните работни места без оповестяване на работодателя и неговия адрес с изключение на случаите, при които работодателят не изисква подбор на кандидатите от дирекцията.
В конкретния случай в заявка вх. № 854 от 8.06.2017 г. на работодателя НВУ „В. Л”, в частта й „Описание на селекцията и подбора на търсещите работа лица”, е посочена процедура по предварителен подбор от трудов посредник и окончателен подбор от работодателя. По първоинстанционното дело липсват данни дали свободното работно място е оповестено по реда на чл. 13, ал. 2 ППЗНЗ, дали е извършен предварителен подбор от трудов посредник, Ничовски бил ли е уведомен за провеждането му и участвал ли е в него. Следователно по делото липсват и доказателства, от които да се направят изводи относно това спазени ли са изискванията на заявката.
В плана за действие срещу дата 15.06.2017 г., в графата „ Конкретни препоръки и действия за изпълнение”, е отразено „нас. СРМ НВУ-р-л -1290090940024 главен специалист”, срок за изпълнение 26.06.2017 г., а в колоната „Резултат” - „немотивиран отказ на лице”. Без да изследва към кой момент е направен последния запис, а именно дали към 15.06.2017 г. или към 26.06.2017 г., съдът е приел, че жалбоподателят не е получил насочващото писмо, факт който не е посочен в решението от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - В. Т.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция приема, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК задължаваща съда да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът не е съобразил също така текста на чл. 170, ал. 1 АПК, съгласно който административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На жалбоподателя не са били дадени указания да представи електронната си кореспонденция с длъжностното лице от НВУ „В. Л” в предвидената в чл. 141 АПК форма.
Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на постановеното решение. Цитираните препятстват касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора, поради което след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В. Т.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 41 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 595/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.