Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.К, от [населено място], против решение № 6600 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 4299/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 2153-21-57 от 14.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 1012-21-176/09.02.2017 г., по регистъра на ТП на НОИ София-град, срещу разпореждане № 550714/203 от 26.02.2016 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване. В касационната жалба

се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Враца не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р.К против решение № 2153-21-57 от 14.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 1012-21-176/09.02.2017 г., по регистъра на ТП на НОИ София-град, срещу разпореждане № 550714/203 от 26.02.2016 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от КСО - няма изискуемия се стаж по...