Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Г срещу Решение № 157 от 28.11.2017г. по административно дело № 274/2017г. по описа на Административен съд – Габрово /АС-Габрово/.
С обжалваното решение АС-Габрово е отхвърлил жалбата на Р.Г срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0341-000302 от 15.09.2017г. издадена от началник Районно управление /РУ/ „Полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Габрово, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) /ЗДвП/ на Р.Г, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ прекратяване на регистрацията на ППС – л. а. БМВ, с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 12 месеца.
В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и съдът е ограничил правото му на защита. Изложени са подробни съображения, че съдът давайки повторна възможност на ответника да представи вече веднъж изискани от него доказателства, е нарушил състезателния характер на съдебното производство. Касаторът счита, че след като ответникът не е изпълнил указанията дадени му от съда, до първото по делото заседание, съдът не е следвало повторно да изисква доказателствата, които не са били представени от ответника и даването на тази повторна възможност е нарушило правото му на защита и правото му на справедлив съдебен процес, прогласено в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Сочи, че съдът неправилно бил приел, че не може служебно да намали наказанието на Георгиев, тъй като органът не е изложил мотиви, защо е наложил максимално наказание. Тъй като органът не е изложил мотиви, защо е наложил наказание в максимален размер касаторът счита, че съдът има право да намали размера на наказанието. Моли оспорваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0341-000302 от 15.09.2017г. издадена от началник РУ „Полиция“ при ОД на МВР Габрово да бъде отменена. Алтернативно, ако съдът приеме, че заповедта е законосъобразна да я измени, като намали размера на наложеното наказание до минималния посочен в закона срок – 6 месеца.
Ответникът по касация – началникът на Районно управление „Полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна на 15.09.2017г., в присъствието на Р.Г, на същия е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 949909, в който било посочено, че на 14.09.2017г. като водач на моторно превозно средство /МПС/ – БМВ 320, с рег. [рег. номер на МПС], негова лична собственост той е управлявал около 16.20 ч., в с. Д., на ул. „Стара планина“ същото, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец, е продължил движението си без да спре. При опит да бъде спрян за проверка със стоп палка не се подчинил, а продължил движението си. След направена справка се установило, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ му е било отнето с влязло в сила наказателно постановление /НП/. В предявения му за запознаване и подписване акт той вписал „нямам възражения“ и се подписал саморъчно. От докладните записки от 24.10.2017 г. от: П.П – старши инспектор в РУП Севлиево, С.Ц – младши полицейски инспектор при РУ Севлиево и И.И - младши полицейски инспектор при РУ Севлиево, съдът установил, че на 14.09.2017 г. е проведена специализирана полицейска операция в с. Д., общ. Севлиево по линия на безопасност на движението, като около 16.20 ч. откъм с. С. по пътя навлязъл л. а. БМВ с рег. [рег. номер на МПС], На подадения от И.И сигнал със стоп-палка по образец водачът на автомобила не се съобразил и продължил движението си в посока към центъра на с. Д.. За случая било докладвано в ОДЧ. В последствие, след извършена проверка се установили имената на собственика. На другия ден той бил повикан в РУП, като му били снети обяснения и му бил съставен приложения по делото АУАН. При допълнителната проверка било установено, че Р.Г бил с отнето СУМПС за срок от 11 месеца, считано от 29.12.2016г. От НП № 16.0341-000626 от 15.08.2016г., влязло в сила на 29.12.2016г. съдът установил, че Георгиев е лишен от право да управлява МПС за срок от 11 месеца, като към 14.09.2017г. той все още не е изтърпял наказанието. За установяване компетентността по делото са представени Заповед № 81213-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 264з-281 от 7.03.2017 г. на директор ОД на МВР Габрово, Заповед № 8121з 952 от 20.07.2017 г. на министъра на Вътрешните работи.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че нарушението, за което на Георгиев е наложена процесната ПАМ, е доказано по несъмнен начин. Посочил, че АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствената сила, която му се признава от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Поради тази причина и процесната заповед се явява обоснована, а фактическата обстановка, върху която почиват изводите на административния орган, доказана по несъмнен начин. По несъмнен начин е доказано, че СУМПС е иззето поради лишаването му от право на управление на МПС. Изложил е съображения, че наложената мярка съответства по вид и степен на извършеното от жалбоподателя противоправно деяние. Посочил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност. Не са допуснати съществени процесуални и материално правни нарушения при издаването на заповедта. Решението е правилно.
Неоснователен е доводът изложен в касационната жалба за допуснато съществено нарушение от съда, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя, настоящ касатор. Съгласно чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията на Р. Б съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. П.вото по делата осигурява установяването на истината. Именно втората алинея на този текст изисква установяване на обективната истина и въвежда принципа на истинността, доразвит в чл. 7 от АПК.Пципът на истинност е неразривно свързан с принципа на служебното начало. Тези два принципа са валидни както за административния орган в хода на провеждане на административното производство, така и за съда в хода на съдебното производство. Принципа на служебното начало определя активна роля на водещия производството орган – при съдебното производство това е съда и изисква от него да положи максимални усилия, за да установи обективната истина. Принципът на служебното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК, задължава административният орган и съдът да осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Събирането на доказателства обезпечава безпротиворечиво установяването на всички факти от обективната действителност. Даването на повторна възможност на административния орган – ответник в съдебното производство, да представи доказателства относно неговата компетентност, не е нарушило състезателното начало в съдебния процес, както смята касаторът. Напротив предоставянето на такава възможност е довело до изясняване на основен факт по делото, за който съдът следи и служебно, а именно дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съдът не е допуснал процесуално нарушение давайки указания за представяне на доказателства и предоставяйки повторна възможност за това. Разпоредбата на чл. 168 АПК изисква от съда служебно да извърши цялостна проверка на оспорвания пред него административен акт, вкл. дали същият не е нищожен. Не е нарушено състезателното начало, тъй като съдът е дал указания относно доказателствената тежест, която се носи от ответника и с оглед избягване на риска от постановяване на съдебен акт при неизясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, е предоставил повторна възможност за представяне на относими доказателства. Повторното изискване на доказателствата от ответника е извършено с определение постановено в открито съдебно заседание и е отразено в протокола от провеждането му (от 11.10.2017г.), с което е спазен и принципа на публичност и прозрачност прокламиран в чл. 12 от АПК и не е нарушен чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Неоснователни са доводите, че съдът неправилно бил приел, че не може служебно да намали наказанието на Георгиев, тъй като органът не е изложил мотиви, защо е наложил максимално наказание. Мерките по чл. 171 ЗДвП, вкл. и тази по чл. 171, т. 2а ЗДвП не са санкция (наказание). Те са принудителни административни мерки, които се различават от административните наказания. ПАМ е вид държавна принуда, но не и вид административно наказание. Съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Изложените възражения в касационната жалба на Георгиев касаят административните наказания. Целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, да се постигне определен правен резултат. Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към тях не са приложими разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и индивидуалната превенция на административното наказание (чл. 12 ЗАНН), маловажността (чл. 28 ЗАНН), както смята касаторът. Не е приложим института на давността, не се вземат предвид смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства. Именно защото ПАМ не е наказание, то определения от органа срок на мярката не може да бъде променян от съда. При осъществяване на предпоставките заложени в материалноправната разпоредба органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ. Само при определяне на продължителността на ПАМ, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като сам определя в рамките на законоустановената продължителност на ПАМ, за какъв точно срок да я приложи. Правилно съдът е посочил, че срокът на наложената ПАМ не може да бъде намален и че същата съответства по вид и степен на извършеното от Георгиев противоправно деяние. Правилно е посочил, че той е нарушил изрично поставената му забрана да управлява МПС за срок от 11 месеца, за извършени преди това четири нарушения на ЗДвП, както и че е спазен принципа на съразмерност на мярката по чл. 6 от АПК.Зедта е надлежно мотивирана, като наред с това направената препратка към съставения АУАН удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на действие на ПАМ. Правилно първоинстанционния съд е приел, че продължителността на действието на ПАМ е съобразена с високата степен на обществена опасност на деянието, което я прави пропороционална.
При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция към ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Безспорно по делото е установено, че Георгиев е управлявал без СУМПС, тъй като същото му е било отнето, поради лишаването от правото да управлява МПС.Стелно към момента на прилагане на ПАМ касаторът не е притежавал съответното свидетелство за управление, поради което в съответствие със закона му е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не му се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157 от 28.11.2017г. по административно дело № 274/2017г. по описа на Административен съд – Габрово. Решението е окончателно.