Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП).
Образувано е по касационна жалба на Б.М срещу решение № 73/03.08.2017г., постановено по адм дело № 96/2017г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗСП/Д-ВН/1369 от 31.03.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Видин, потвърдена с решение № 05 - РД06 - 0016/24.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Видин, с която е отказана еднократна помощ за инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП. Посочените в жалбата пороци навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развити са съображения за необсъждане в цялост на представените писмени доказателства. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт, а в условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът – директор на Дирекция “Социално подпомагане” - Видин не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е заповед № ЗСП/Д-ВН/1369 от 31.03.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, потвърдена с Решение № 05 - РД06 - 0016/24.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Видин, с която е отказана еднократна помощ за инцидентни нужди по чл. 16 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП), по заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-ВН/1369/31.03.2017г. във връзка с изгоряла до основи къща.
След анализ на нормата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП, първоинстанционният съд извежда като предпоставка за възникване правото на социална помощ наличието към момента на подаване на заявление – декларация на събития, които лицето не е очаквало или не е могло да предвиди. Развити са съображения, че в конкретния случай от настъпването на инцидента до подаване на заявлението – декларация е изминал значителен период от време, което не го характеризира като инцидентен и поисканата помощ не е своевременна. Решаващият съд приема за безспорно установено, че на 13.04.2016 г. в следствие на пожар е изгоряла къщата по настоящия адрес на жалбоподателя, т. е. налице е инцидентно възникнала комунално-битова нужда. Въпреки горното е изложено становище, че второто изискуемо условие по чл. 16 ППЗСП за отпускане на помощта - същата да послужи за задоволяването на неотложна, инцидентно възникнала потребност - не е налице. Решаващият съд развива съображения, че с оглед самонастаняването на лицето непосредствено след пожара в къща на съседи, без да плаща наем, същият за продължителен период от време е задоволил инцидентно възникналата комунално-битова потребност и към момента на подаване на процесното заявление няма данни да е изправен пред невъзможността да задоволи същата.
Решението е постановено при неправилно прилагане на административнопроцесуалната разпоредба на чл. 13, ал. 2 ЗСП и на материалноправните разпоредби на чл. 16, ал. 1 и 2 ППЗСП.
На основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП лицата и семействата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. С разпоредбата на ал. 2 е предвидено, че еднократната помощ се определя до петкратния размер на гарантирания минимален доход със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.
При издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалното правило на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, задължаващо административния орган да извърши преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Заповедта е изцяло лишена от мотиви, като в нея дори не е уточнен характерът на инцидентно възникналата потребност. Правно относимите факти не са установени и издадения акт е изцяло немотивиран.
Нормата на чл. 36 АПК установява правомощието (правото и задължението) административният орган да събира служебно доказателства. Установеното нарушение на административнопроизводствените правила за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правото за социално подпомагане е повлияло върху волеизявлението на административния орган и е довело до постановяване на незаконосъобразен акт.
Към касационната жалба са приложени писмени доказателства (писмо рег. № РД-01-10-1601/1/22.12.2016 г. от кмета на община В., писмо № АК-11-12/1/13.02.2016 г. от областния управител на област В., писмо рег. № РД-01-10-1601/2/09.03.2017 г. от зам. кмет на община В.), от които е видно, че жалбоподателят е правил постъпления пред държавни инстанции за получаване на помощ още на 02.12.2016г. Съдът е приел, че такава молба е заведена на 17.03.2017г. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 05.07.2017г. се съдържа изрично заявление на лицето, че е подало молба за помощ до друг орган, но от администрацията на различни институции е бил пренасочван към компетентния такъв. Не е изследвано и твърдението му, че е социално слаб и получава помощи. Към административната преписка не е приложен в пълнота социалния доклад. Не е отчетено нито от административния орган, нито от съда, че лицето няма друго жилище, годно за обитаване и за да оцелее, се е самонастанило след инцидента в чужд съседен имот, в който също е бил необходим спешен ремонт. От данните за доходите, имущественото и здравословно състояние на лицето, не може да се направи извод за наличие на възможност за задоволяване на инцидентно възникнала потребност.
Процесният административен акт е издаден и в противоречие с целта на ЗСП - за осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като необосновано и неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорената заповед бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде върната на административния орган за ново решаване на въпроса по заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-ВН/1369/17.03.2017г. при спазване на дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 73/03.08.2017г., постановено по адм дело № 96/2017г. по описа на Административен съд – Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-ВН/1369 от 31.03.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Видин.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин за ново произнасяне по заявление – декларация на Б.М с вх. № ЗСП/Д-ВН/1369/17.03.2017г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. РЕШЕНИЕТО е окончателно.