Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директор на Териториално поделение на НОИ – Смолян (ТП на НОИ - Смолян), бул. „България” № 12 против Решение № 415 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 321/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. Жалбоподателят твърди, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че изводите на съда за неприложимост на хипотезата на чл. 95 КСО относно отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.С са неправилни. Изтъква, че по административната преписка има данни, свързани с неистинност на документи удостоверяващи трудовия и осигурителен стаж на Стефанова, които могат да доведат и до прекратяването на пенсията й.

При релевираните доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли жалбата на С.С срещу Решение №1012-20-60 # 1/16.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт НОИ – Смолян, което потвърждава Разпореждане № [ЕГН]/17.08.2017 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Смолян.

Ответникът – С.С депозира по делото писмено становище, с което моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да потвърди обжалваното решение на Административен съд Смолян.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218 ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 415 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 321/2017 г. по описа на Административен съд Смолян, съдът е отменил Решение №1012-20-60# 1/16.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт НОИ – Смолян и Разпореждане №[ЕГН]/17.08.2017 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Смолян, върнал е преписката на пенсионния орган за ново произнасяне и е осъдил ТП на НОИ - Смолян да заплати на С.С направените разноски в размер на 500 лева.

С Разпореждане № 4 от 31.07.2014 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Смолян, на Стефанова е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

С Разпореждане № [ЕГН]/17.08.2017 г. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ - Смолян на основание чл. 95, ал. 2 КСО на С.С е спряна считано от 01.09.2017 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е мотивирал издадения административен акт с обстоятелството, че по повод представените от нея документи за осигурителен стаж, е образувано досъдебно производство № ЗМ- 31/2017 г. по описа на ОД на МВР - Смолян, респ. прокурорска преписка с вх. №153/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Смолян. Касае се за издадени официални документи във връзка с полагането на труд от нейна страна при осигурителите Железопътен завод „Г. Д” – гр. С. и „Памукотекс - инженеринг“ ООД - гр. С..

От административната преписка се констатира, че Удостоверение по образец УП - 3 № XVI - 21/19.01.2004 г. е издадено от Железопътен завод “Г. Д“ ЕАД гр. С. и сочи, че за периода 01.08.1974 г. - 31.12.1989 г. жалбоподателката е заемала длъжност „пресьор на преса за разкомплектоване и комплектоване на колоси“. В „Памукотекс-инженеринг“ ООД, гр. С. лицето е заемало длъжността „работник в багрилна кухня“, за което обстоятелство представя Удостоверение по образец УП - 30 № ПИ - 98 - 379/22.09.1098 г. за периода от 01.01.1990 г. до 30.35.1995 г. и Удостоверение по образец УП-2 № ПИ 98 - 380/22.09.1998 г. С. Уие по образец от 2004 г. по делото, към 14.12.1999 г. са унищожени данните на осигурителя „Железопътен завод“ ЕАД - София за периода от 1953 г. до 1994 г.

От доказателствата пред първоинстанционния съд е видно, че след направена проверка от длъжностни лица на ТП на НОИ - Смолян по разплащателната документация на АПК - Неделино, С.С фигурира в отделни месеци във ведомостите на АПК - Неделино и „РОДОПИ - Н“ ЕООД гр. Н..

Разпореждане № [ЕГН] от 17.08.2017 г. на ръководителя на „ПО” към ТП на НОИ - Смолян е издадено на осн. чл. 95, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) КСО. Съгласно текста длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. На основание цитираната разпоредба от КСО съответното длъжностно лице за да разпореди спиране отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да събере доказателства за обстоятелствата, които биха послужили като основание за нейното прекратяване.

В случая първоинстанционният съд необосновано е приел в обжалваното съдебно решение, че към датата на издаване на разпореждането и на потвърждаващото го Решение № 1012- 20 - 60# 1/16.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт НОИ – Смолян, доказателствата в административната преписка и тези събрани в хода на делото, не опровергават доказателствената сила на удостоверенията за осигурителен стаж на Стефанова.

Според регламентираните в чл. 96, ал. 1 от КСО хипотези за прекратяване на пенсията, относима в случая е тази по т. 4 - пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Установява се от фактите по делото пред първоинстанционния съд, че органите по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Смолян констатират липса на категоричност относно достоверността на представените от Стефанова писмени доказателства за притежавания от нея осигурителен стаж. Тази липса на категоричност е свързана както с обстоятелството, че за осигурителя „Железопътен завод“ ЕАД за периода от 1953 г. до 1994 г. и за „Памукотекс - Инженеринг” ООД не е възможна проверка на документите, така и с факта, че за времето, за което Стефанова представя документи, че е работила в ЖЗ „Г. Д” и в „П. И” ООД, тя фигурира в разплащателната документация на АПК - Неделино и „Родопи - Н” ЕООД. Отделно от това, по случая е образувано досъдебно производство в Районна прокуратура – Смолян, респ. преписка 3M-31/2017 г. по описа на ОД на МВР - Смолян, за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител .

При тези обстоятелства, правилно административният орган е заключил, че използването на документ, за който има съмнения, че е с невярно съдържание относно документирания осигурителен стаж, е достатъчно основание за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.С от [населено място].

По своята правна същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели да се избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. Неправилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че съображенията на административния орган почиват на предположения и няма удостоверени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи извод за недостоверност на представените доказателства. Предвид конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на Стефанова са свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за ранно пенсиониране. Затова спирането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по правни последици не е равнозначно на прекратяване на пенсията на основанията по чл. 96, ал. 1 КСО. В хипотезата на чл. 95, ал. 2 КСО пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В неговата дискреция и преценка е да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. Съдът има правомощие да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове - чл. 169 от АПК. В случая от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях относими фактически обстоятелства, не се установява административният орган да е действал извън рамките на оперативната му самостоятелност и съответно не е упражнил превратно правото си на свободна преценка като е приел, че са налице основания за спиране пенсията на Стефанова.

При тези съображения и като е достигнал до различни правни изводи от настоящите, Административен съд Смолян е постановил неправилен и необоснован съдебен акт по същество на спора. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на С.С срещу Решение №1012-20-60# 1/16.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Смолян.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 415 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 321/2017 г. по описа на Административен съд Смолян и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С от [населено място], [улица] против Решение №1012 – 20 - 60# 1/16.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № [ЕГН]/17.08.2017 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Смолян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.