Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95, ал. 2 КСО.

Образувано е по касационна жалба на С.В, от [населено място], подадена чрез адв. И.А, пълномощник и на К.В, С.И, М.С.В и М.В, конституирани в качеството им на законни наследници на починалия С.В, срещу решение № 271/20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 207/2017 г. на Административен съд гр. С.. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Смолян, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административният съд гр. С. е отхвърлил жалбата на С.В срещу решение № 1012-20-31#1 / 02.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] / 04.04.2017 г. на ръководителя „ПО“ в същото ТП на НОИ, с което на С.В, на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна от 01.05.2017 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО с разпореждане № 5/07.03.2014 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – Смолян. Със същото решение съдът е осъдил С.В да заплати 150 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че са...