Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Е, от [населено място], против решение № 1485 от 16.08.2017 г. по адм. дело № 924/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 271600008/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, изцяло потвърден с решение № 45/23.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при Централно управление на НАП, с който за 2015 г. са установени задължения: за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 2284.25 лева и лихви 161.22 лева; за здравноосигурителни вноски в размер на 1068.24 лева и лихви 73.90 лева; за осигурителни вноски за фонд ДЗПО в размер на 700.69 лева и лихви 49.45 лева, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Д.М изразява становище за неоснователност на касационната жалба Поддържа, че сумите са дължими от жалбоподателката. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, общо сумата от 1067, 28 лева..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С...