Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. Б против решение № 763 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 8/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – началникът на РДНСК – Югозападен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът Б. Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът – Г. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б.д отхвърля жалбата на главния архитект на О. Б против заповед № ДК-10-ЮЗР-102/07.11.2017 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, с която са отменени одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж от 01.08.2017 г. за преустройство и остъкляване на балкон в самостоятелен обект с идентификатор 04279.608.392.1.10 – жилище-апартамент, разположен в сграда в УПИ ХVІІІ-608.392, кв. 157 по плана на кв.“Грамада“, гр. Б.д.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преустройството, одобрено с отменените строителни книжа, се изразява в частично зазиждане на балкона по югоизточната фаса, събаряне на външна (фасадна стена) между дневна и балкон, присъединяване на частта от балкона пред дневната към самото помещение и преместване на кухненското обзавеждане в присъединеното към стаята пространство след остъкляване на балкона. Предвидено е надзиждане на съществуващ плътен парапет до 160 см. от пода в зоната на остъкляването и до плочата на следващия етаж в останалата част. Другата част от балкона, разположена пред спалнята на жилището се остъклява в цялата си височина от съществуващ плътен парапет до следващата плоча. При тези данни изводът на съда, че е налице съществено изменение на фасадата на сградата е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Премахването на фасадна стена и надзиждането на съществуващия парапет до плочата на следващия етаж съществено променя фасадата, която е обща част, поради което не е налице изключението на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ и намира приложение императивното изискване на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, а именно за преустройството следва да е взето решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, които в случая не са налице. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед Административен съд Благоевград, постановява решение, което е съответно на материалния закон.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди О. Б да заплати на РДНСК Югозападен район сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 8/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.д.

ОСЪЖДА О. Б да заплати на РДНСК Югозападен район сумата 100 лв.(сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.