Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на официален ветеринарен лекар към Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) – Плевен (преди Регионална ветеринарномедицинска служба - РВМС - § 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните - ЗБАБХ), против решение № 605 от 07.11.2011 г., постановено по адм. дело № 824/2010 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен, с което е отменено разпореждане № 7/ 22.09.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от д - р Ц. Ц. на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ – Плевен. Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на събраните по делото доказателства. Прави искане да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспореното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – „Анона” ООД, гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Решението на Административен съд – Плевен е неправилно.
За да отмени оспореното пред него разпореждане № 7/ 22.09.2010 г., от правна страна съдът прави извод, че същото е издадено от компетентен орган, но при нарушено изискване за форма съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като съдържа формални и привидни мотиви. Съдът приема, че както в акта, така и в сочените като допълващи го документи, съставляващи част от административната преписка ( акт за забрана №004109/09.09.2010г., протокол №163/09.09.2010г. ) не може да се установи кои именно продукти с общо количество 5 158.500 кг са без документ за произход и/ или с изтекъл срок на годност. Според съда този въпрос остава неизяснен и от приетите заключения на двете ветеринарно – медицински експертизи, което обуславя извод за неяснота относно предмета на разпореждането, респ. за привидни мотиви досежно установените с акта факти и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. На следващо място съдът приема, че при издаването на разпореждане № 7/22.09.2010 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в недостатъчно определен срок ( до 17ч. на 08.09.2010г.) за организиране представянето на исканите от управителя документи с оглед техния обем; съставянето и връчването на протокол №163/09.09.2010г. в отсъствие на управителя на дружеството или на оторизирано от него лице; необсъждане на представените на 14.09., 15.09. и 22.09.2010г. от дружеството документи, водещи на практика до невъзможност за участие на същото в процедурата, проведена пред административния орган – нарушение на чл. 35 от АПК. Крайният извод на съда е, че процесното разпореждане е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при нарушаване правата на адресата му, които действия съставляват съществени нарушения на административните правила. Съдът излага съображения и за липса на материалноправните предпоставки на закона за издаване на оспореното пред него разпореждане, доколкото административният орган не установява по безспорен начин кои са продуктите, предмет на акта, както и каква част са с изтекъл срок на годност и без документ за произход.
Правилно АС - Плевен приема, че оспореното разпореждане № 7/ 22.09.2010 г. за насочване за унищожаване на продукти и храни от животински произход, собственост на ответника „Анона” ООД, гр. П., е издадено от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) официалният ветеринарен лекар е компетентен да наложи принудителна административна мярка с характера на описаната. Незаконосъобразно е заключението, че оспореният акт е постановен в нарушение на изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 253, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗВМД насочването за унищожаване на храни от животински произход е извършено с разпореждане. Последното е в писмена форма и в него са посочени правното и фактическо основание за издаването му. Актът е постановен съгласно чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД и като причини за издаването му са посочени липса на документи за произход и изтекъл срок на годност - нарушения, описани подробно в протокол № 163 от 09.09.2010 г. и акт за забрана № 004106/ 25.08.2010 г. Продуктите са описани по видове – пилешка шунка, свинска шунка, кото, салам, бекон и са с общо тегло 5 158.500 кг. С това са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Ето защо изводите на съда за формални и привидни мотиви на акта, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, са неправилни.
Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи (опис на съдържанието на камери № 10 и №11 и протокол № 163 от 09.09.2010 г.) храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения на 09.09.2010 г. протокол, подписан от комисията, извършила проверката, в който подробно са отбелязани различните видове и количество месни продукти, поради което следва да се направи извод, че стоките са описани с необходимите реквизити, изискуеми от закона, което позволява тяхната индивидуализация, т. е. спазено е изискването за форма на акта, а констатацията на първоинстанционния съд за неяснота относно предмета на разпореждането е незаконосъобразна и необоснована. Направеното пред съда възражение, че е налице дублиране на продуктите по различните разпореждания е неоснователно. Преместването на продуктите от камери № 3 и камера № 8 в камера № 1 е документирано с допълнение № 1 към протокол № 163/ 09.09.2010 г., което обяснява обстоятелството, че продуктите, установени първоначално в посочените камери, са описани в издадените по-късно разпореждания като находящи се в камера № 1.
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след проверка на комисия (заповед № РД – 11-636/ 25.08.2010 г. на генералния директор на НВМС), извършена в обект на „Анона” ООД. Резултатите от проверката се отразени в протокол № 1272/ 25.08.2010 г., с който е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството без етикети, с изтекъл срок на съхранение, с нарушена цялост на опаковката, както и препакетирани храни без етикети и възможност за идентификация, без документи за произход, безопасност и проследимост. Съставени са актове за забрана с номера от № 004101/25.08.2010 г. до № 004108/ 25.08.2010 г. с описи на стоките в хладилните съоръжения, като стоките са оставени на отговорно пазене в проверявания обект. Тази проверка, както и извършената по – късно на 09.09.2010г., за която е съставен протокол № 163/ 09.09.2010 г., са проведени в присъствието на служители на проверяваното дружество, които са подписали протоколите за проверки. Всички актове за забрана, както и оспореното разпореждане № 7/ 22.09.2010 г. са връчени на представител на ответника срещу подпис. П. тези данни следва да се приеме, че дружеството е уведомено за всички действия на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Липсва законово изискване за лично участие на управителя в проверките или на лице, което изрично е упълномощено за това. Настоящият състав не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за неспазена процедура при съставянето и връчването на актовете, предхождащи издаването на оспореното разпореждане. В правомощията на административния орган е да определи срок за представяне на изискуемите документи ( дневници за входящ и изходящ контрол, документи за произход на стоките и документи, даващи възможност да се проследи продукцията) от дружеството, което е сторил. По делото няма данни представител на дружеството да е поискал удължаване на определения срок. Отделно от това въпреки изискването тези документи да се съхраняват в предприятието, те не са представени на проверяващите както при извършването на първата проверка, така и на последващата, приключила на 09.09.2010г.
Обстоятелството, че постановеният административен акт е съобщен на адресата чрез присъствалия на проверките служител на „Анона” ООД не опорочава административното производство. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следователно актът е съобщен на страната при спазване на законовите изисквания. По този начин правото на защита на страната не е накърнено, а изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни.
Не е налице приетото от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, изразяващо се в липса на преценка на представените от управителя документи. Протокол №163/09.09.2010г., послужил като основание за издаване на оспореното разпореждане, е съставен въз основа на всички събрани в хода на административното производство доказателства, вкл. и тези, представени от дружеството. Констатациите в протокола от 09.09.2010 г. са достатъчни да обосноват прилагането на принудителната мярка с процесното разпореждане, а доказателства, установяващи произхода на продуктите могат да бъдат представени и пред съда, което ответникът не е направил. Представените по - късно и в деня на издаването на разпореждането партидни карти и други доказателства не променят констатациите в Протокол № 163/09.09.2010г., на които се основава акта. Необсъждането на представените документи в отделен писмен акт не се отразява на законосъобразността на разпореждането. Поради това следва да се приеме, че е спазена административната процедура по издаване на оспореното разпореждане и нарушение на правото на защита на дружеството не е допуснато.
Изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки на закона са неправилни и необосновани. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършените в склада на дружеството - жалбоподател проверки е установено наличие на стоки от животински произход без етикети и маркировка, които да ги идентифицират, да означат техния произход и годност, както и продукти с нарушена цялост на опаковката, с променен цвят, а също и преопаковани продукти от различни партиди без възможност за идентификация. Тези нарушения са отразени в протокол и с оглед направените констатации, правилно при условията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД е издадено оспореното разпореждане, с което храните и продуктите са насочени към унищожаване. Съдът не се е съобразил със заключенията на двете, приети по делото експертизи, които безспорно установяват, че при съпоставяне на отразените в протокол №163/0909.2010г. данни за продуктите, предмет на разпореждането, и данните, съдържащи се в представените от дружеството извлечения от дневници, търговски документи и партидни карти, при липса на положена идентификационна маркировка и партидни номера върху опаковките, както и при липса на междинна проследяемост в обекта, липса на информация за реализирани количества и за наличности, не може да се направи пълна проследямост на продуктите, както да се установи произхода им и срока на годност. Следва да се сподели изцяло извода, направен от вещите лица, че описаните разлики в съдържанието за всеки един от търговските документи с партидните карти към тях и липсата на информация за наличие или липса на складови наличности от предходни партиди от същите продукти и/или липса на трайно означение /етикет/ на съответните продукти, и невъзможността да се извърши пълна проследяемост на съответните продукти, не може да обоснове констатация, че в представените от дружеството документи са описани продукти, идентични с продуктите, описани в оспореното разпореждане и протокола, неразделна част към него. В тази връзка няма пълно съответствие и не могат еднозначно да се отнесат представените по делото документи към процесните продукти. От заключенията на приетите експертизи следва категоричния извод, че описаните в оспореното разпореждане продукти са от две категории: за едните от тях дружеството изобщо не е представило документи, доказващи произхода и срока на годност, а за останалите – представените от ответника документи не удостоверяват произход и срок на годност на продуктите.
Разминаването в данните по партидните карти и етикетите на продуктите или липсата на етикети е пречка да се установи произхода на стоката и нейната годност. Поради това при липсата на етикети и идентификационна маркировка върху продуктите, която да гарантира, че и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), настоящият състав приема, че тези изисквания са нарушени, поради което административният орган правилно е упражнил предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, обхващаща системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР), въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания.
АС - Плевен е събрал относими и допустими доказателства, при анализа на които е достигнал до неправилни правни изводи. Представените по делото протоколи, описи, актове за забрана, разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, събраните в хода на процеса гласни доказателства установяват извършените в склада на ответника проверки, направените въз основа на тях констатации, допуснатите от дружеството нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Правилността на изводите на административния орган се подкрепят и от изслушаните по делото ветеринарномедицински експертизи, които установяват несъответствие между представените от дружеството документи и намерените стоки и храни в камери №№10 и 11 съгласно акт за забрана № 004106/25.08.2010г., насочени за унищожаване с оспореното разпореждане. В тежест на проверяваното дружество е да опровергае констатациите в посочените по-горе документи, съставени от контролните органи и да установи наличието на документи, доказващи произхода на стоките и техния срок на годност към датата на издаване на оспорения акт, но доказателства в тази насока не са представени. Ето защо оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, АС – Плевен е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Жалбата, подадена срещу разпореждане №7/22.09.2010г., е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и при направено своевременно искане на Българската агенция по безопасност на храните следва да се присъдят разноските по делото в размер общо на 1 100 лв., от които 850 лв. - реално заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. – депозити за вещи лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 605 от 07.11.2011 г., постановено по адм. дело № 824/2010 г. по описа на Административен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АНОНА” ООД против разпореждане № 7/ 22.09.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от официален ветеринарен лекар д - р Ц. Ц. на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ – Плевен.
ОСЪЖДА
„АНОНА” ООД, ЕИК 030114262, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.”Кл. Охридски” №29 да заплати на Българска агенция по безопасност на храните направените по делото разноски в размер на 1 100 ( хиляда и сто ) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ И. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ А. А.
А.А.