Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по бланкетно подадена касационната жалба от Г. Ф. Г. и Н. Ф. Р. против решение № 601 от 30.11.2007 г., постановено по адм. дело № 1772/2007 г. по описа на Административен съд - Варна.
Ответната страна – Областният управител на област В. не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на оспорваното съдебно решение.
Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство е образувано по жалбата на касаторите против изричен отказ на областния управител да уважи искане за обезщетение на наследниците на Ф. Г. И. по ЗПГРРЛ, формулиран в заповед № РД-07-7706-182/25.07.2007 г. Отказът е мотивиран с липсата на доказателства осъденото и починало лице да е реабилитирано, деянието за което е осъдено да е амнистирано или присъдата му да е отменена по реда на надзора. Прието е, че не са налице основанията на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ.
За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е обсъдил писмените доказателства по делото и приел за установено, че наследодателят е осъден на смърт от Народния съд в периода от 1944-1945 г., поради което и съгласно чл. 1, т. 1, чл. 2, т. 9 от ЗПГРРЛ за да възникне право на еднократно обезщетение за наследниците наследодателят трябва да е реабилитиран по съдебен ред, деянието да е амнистирано или присъдата да е отменена по реда надзора. Тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е обсъдил писмените доказателства, които установяват наличието на присъда от 05.02.1945 г. на Варненския народен съд по НОХД № 1/1945...