Обявено за загубило сила с ППВС № 1/1989 г.

Трудовите правоотношения са уредени в Кодекса на труда и издадени въз основа на него нормативни актове. Във връзка с тези правоотношение се пораждат трудови спорове между предприятията, учрежденията или организациите и работниците и служителите. Помирителните комисии и съдилищата при разглеждането на тези спорове по начало правилно прилагат нормативните актове. При обобщаване практиката на съдилищата Пленумът на Върховният съд констатира, че по някои въпроси, свързани с трудовите спорове, практиката е противоречива. За уеднаквяването на съдебната практика по тези въпроси Пленумът на Върховния съд въз основа на чл. 17 от Закона за устройството на съдилищата

ПОСТАНОВИ:

1. Кодексът на труда урежда трудовите правоотношения, а не тези, които възникват от другите договори на гражданското право: за поръчка, за изработка и др, които имат за предмет резултата от трудова дейност.

2. Трудовият договор се сключва в писмена форма, която е необходима за действителността му.

Сключването на трудов договор с държавно, кооперативно или обществено предприятие, учреждение или организация освен по начина, указан в чл. 16, ал. 2 КТ, може да стане и по друг начин, при който съгласието на страните за сключване на договора е изразено писмено.

3. Създаденото трудово правоотношение без сключен писмен договор се урежда по КТ, ако работникът или служителят не е бил недобросъвестен при възникването му. в противен случай отношението се урежда по ЗЗД.

4. Когато трудовият договор бъде признат за нищожен или бъде унищожен, трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо предизвестие по чл. 29, б. "г" КТ.

5. Договорът за назначаване на работник или служител с определен срок за изпитване в зависимост от резултата на изпитването може да бъде прекратен и преди изтичане на срока.

Ако изпитването е успешно следва да се сключи окончателен трудов договор. въпросът за успешното изпитване и за сключване на...