Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по две касационни жалби – от директора на Регионално управление „Социално осигуряване” – Пловдив и и от А. Г. С. от гр. П., срещу решение № 1487 от 16.11.2009 г., постановено по административно дело № 1199/2009 г. на Административен съд – гр. П.. Административният орган оспорва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи за нарушение на материалния закон – чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Моли първоинстанционното решение, в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да осъди оспорващия да заплати на РУ „СО” – Пловдив сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 от 009.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Касаторът А. Г. С. в касационната си жалба релевира доводи за неправилност на обжалваното решение на Пловдивския административен съд в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение № 212 от 17.07.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отменено разпореждане № 5011284546 от 02.04.2008 г. на ръководител отдел "Пенсии" за отпускане на ЛПОСВ, като с решението е отказано отпускането на поисканата лична пенсия, а преписката е върната на ръководител отдел "Пенсии" за издаване на разпореждане за събиране на изплатени без правно основание пенсии.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на РУ „СО” – гр. П.. Относно касационната жалба на А. Г. С. прокурорът при ВАП счита, че е неоснователна. Излага мотивирано заключение, че първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, а сочените за касационни основания, водещи до...