Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 106/09.11.2009 г., постановено по адм. д.№ 4856/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на Л. В. И. срещу заповед № 1746/29.05.2009 г. на директора на дирекция „СП”-Сердика, потвърдена с решение № РД-01-149/29.06.2009 г. на директора на РД”СП”- Сердика.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от Л. В. И., която счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание касационната жалбаподателка се представлява от пълномощник - съпруга си Е. С., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответната страна се представлява от адв.. Я., който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна.

Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното:

Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед№ 1746/29.05.2009 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”-Сердика, с която на Л. В. И. е отказано получаване на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до 1 год. като студентка в редовна форма на обучение, претендирана на основание чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Според текста на нормата (ДВ бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.), майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Този административен акт е бил оспорен пред по-висшестоящия орган, който го е потвърдил с решение № РД-01-149/29.06.2009 г. на директора на РД”СП”- Сердика.

Административен съд гр. С. е изложил доводи за законосъобразност на акта, възприемайки съображенията на административния орган, че "докторант" няма качеството на "студент" по смисъла на цитираната норма, даваща право на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година.

По делото Л. В. И. е представила Уверение от УНСС – София за обучението й в образователно - квалификационна степен „докторант” към университета, редовна форма-държавна поръчка. Тя е спазила законоустановената процедура и подала молба-декларация за получаване на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до 1 год. като студентка в редовна форма на обучение, представяйки Удостоверение за раждане на 20.04.2009 г. на детето Н. Е. С..

Върховният административен съд намира, че постановеното решение е неправилно, тъй като не са тълкувани и приложени правилно релевантните за спора материалноправни норми.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО),

във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти. Следователно, това са формите, в които се обучават кадри за придобиване на определени образователни степени. В ал. 2 от нормата е пояснено, че студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър". В ал. 3 от същата норма е изведено определение за "докторант" - този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор". Следователно, "докторант" е третата, завършваща степен на висшето образование, което обикновено се извършва в редовна форма на обучение, след провеждане на конкурсна процедура.

Статутът на докторантите и техните осигурителни права са били предмет на обсъждане в Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. дело № 4/2000 г. на Конституционния съд на РБългария, разгледани в светлината на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, която прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата за неговото осъществяване и практическо прилагане.

В компетентността на законодателния орган е да създаде законовата уредба за обществено осигуряване, която да обезпечи реалната възможност на гражданите да се ползват от предоставеното им с чл. 51, ал. 1 от Конституцията социално право. Иначе тази конституционна разпоредба би останала една неприложима декларация. Законодателят преценява по целесъобразност каква система за обществено осигуряване да приеме и въз основа на какви принципи то да се осъществява в съответствие с конституционните норми (в този смисъл Решение № 12 от 25 септември 1997 г. по к. д. № 6 от 1997 г. - ДВ, бр. 89 от 7 октомври 1997 г., и Решение № 21 от 15 юли 1998 г. по к. д. № 18 от 1997 г. - ДВ, бр. 83 от 21 юли 1998 г.).

Със същото решение е прогласена за противоконституционна т. 3 от ал. 3 на чл. 4 от КСО, регламентираща задължението за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт "докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание". Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КСО обхваща група лица, неработещи на основание трудово правоотношение, които са задължително осигурени само за социалните рискове инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Но изрично с решение№5/29.06.2000 г. на КС "докторантите" са изключени от приложното поле на нормата, отчитайки специфичното им положение на обучаващи се, без конкретно получавани възнаграждения.

От изложените съждения се налага правен извод, че по отношение на социалните права статутът на докторантите е еднакъв със статута на студенти, ползващи се от правото на чл. 8в от ЗСПД за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, в който смисъл следва да се тълкува и прилага цитираната норма.

Като не е изследвал волята на законодателя по отношение статута на докторантите, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Фактическата обстановка по делото е изяснена изцяло, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, като оспорените административни актове бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при което се съобразят мотивите в решението за основателност на претенцията на Л. В..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 106/09.11.2009 г., постановено по адм. д.№ 4856/2009 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 1746/29.05.2009 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”-Сердика, потвърдена с решение № РД-01-149/29.06.2009 г. на директора на РД”Социално подпомагане”- Сердика, с която на Л. В. И. е отказано изплащане на еднократна помощ за деца на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца.

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане”- Сердика за ново произнасяне, при съобразяване мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П./п/ Т. Т.

М.П.