Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция „О”ЕООД, „В”ЕООД, „К”ЕООД, „К”ООД и „Т”ООД. Прието е, че в края на 2000г. лицето е реализирало облагаем оборот от продажба на земеделска продукция в размер на 1 016 882лв. и на осн. чл. 108 ал. 1 ЗДДС отм. /ред. от 21.12.1999г./ до 14.01.2001г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, а датата на която най-късно е следвало да бъде регистриран е 28.01.2001г. На осн. чл. 25 ал. 3 т. 1 вр. чл. 74 ал. 1 ЗДДС отм. / в приложимата му редакция/ е прието, че лицето дължи ДДС върху стойността на реализираните облагаеми доставки след посочената дата и върху данъчна основа от 1 202 803 лв. е начислен 200 467, 16лв. ДДС и 76 870, 73лв. лихви.

За да уважи жалбата против ДРА в посочената му част, първоинстанционният съд се е мотивирал с разпоредбата на чл. 132 ал. 1 ЗДДС отм. /в приложимата й редакция с ДВ бр. 102 от 2000г./, съгласно която данъчно задължено по този закон лице, което като е задължено не се регистрира или дерегистрира в установените в този закон срокове, се наказва с глоба в двойния размер на неначисления данък за изпълнените от лицето облагаеми доставки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на регистрация по този закон, но не по-малко от 500 и не повече от 2 500лв. за физически лица, които не са търговци. Съдът е приел, че ревизираното лице е подлежало само на административно-наказателна отговорност, тъй като материално-правната норма на чл. 132 ал. 2 от ЗДДС отм. / в сила от 01.01.2005г./, съгласно която, в

случаите по ал. 1 освен предвидената санкция данъчнозадължените лица дължат и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му, не е била в сила и няма обратно действие. Решението в тази част е неправилно.

Разпоредбата на чл. 132 ал. 2 от ЗДДС отм. /в сила до 01.01.2001г./ установява задължение за данъчно задълженото лице, освен санкцията по ал. 1 да заплати и сумата на неначисления данък за изпълнените от него облагаеми доставки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на регистрацията. В сила от 01.01.2005г. се предвижда също, освен санкцията по ал. 1, данъчнозадължените лица да дължат и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията. В периода от 01.01.2001г. до 01.01.2005г. обаче, включващ процесните периоди по ЗДДС отм. , такава кумулация на санкция и данъчно задължение липсва в административно-наказателните разпоредби на закона. Въпреки липсата на норма в посочения раздел на ЗДДС отм. за посочения период в административнонаказателните разпоредби на ЗДДС отм. , задължението за начисляване на ДДС върху облагаеми доставки възниква от кумулативното на наличие на извършване на облагаеми доставки от данъчнозадължено по ЗДДС лице. По делото не е имало спор, че ревизираното лице е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 ЗДДС отм. и е осъществило облагаеми данъчни събития на стойност в посочения по-горе обем за ревизираните периоди. Основателен е касационният довод, че направеното от първоинстанционния съд тълкуване на данъчния закон противоречи на целта му, тъй като би улеснило лицата, които не изпълняват задължението си за регистрация по ЗДДС отм. да черпят права от неправомерното си поведение. Затова решението, в тази му част и в съответната му част за разноските, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против ДРА в тази му част да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на процеса, Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП следва да заплати на ответниците по касационната жалба разноски по компенсация в размер на 5 116, 57лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 и чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение от 19.10.2009г. на Софийски градски съд по адм. д.№2122 по описа за 2005г., в частта му, с която по жалба на А. Н. Д. от гр. С., лично и като законен представител на малолетното дете К. Д. Д., е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ №315/26.11.2004г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение №1055/28.04.2005г. на РДД София, в частта му, на определените задължения по ЗОДФЛ отм. , въз основа на увеличение на данъчната основа за 2002г. със сумата 71 306, 40лв.

като при това е определен съответен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. ;

в тази, с която за данъчни периоди 01.01.2001-31.12.2002г. на ревизираното лице е определен ДДС за внасяне общо в размер на 200 467, 16лв. главница и 76 870, 73лв.

лихви. и в съответните му части за разноските, като вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ

жалбата на А. Н. Д. от гр. С., лично и като законен представител на малолетното дете К. Д. Д., против данъчен ревизионен акт /ДРА/ №315/26.11.2004г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение №1055/28.04.2005г. на РДД София, в частта му, на определените задължения по ЗОДФЛ отм. , въз основа на увеличение на данъчната основа за 2002г. със сумата 71 306, 40лв.

като при това е определен съответен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм.

и в тази, с която за данъчни периоди 01.01.2001-31.12.2002г. на ревизираното лице е определен ДДС за внасяне общо в размер на 200 467, 16лв. главница и 76 870, 73лв.

лихви., като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение от 19.10.2009г. на Софийски градски съд по адм. д.№2122 по описа за 2005г. в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА

Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП да заплати на А. Н. Д. от гр. С., лично и като законен представител на малолетното дете К. Д. Д., съдебен адрес гр. С., бул."П.Евтимий" №54, ет. 2, ап. 2, деловодни разноски по компенсация в размер на 5 116, 57лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ И. А.а

Т.Н.