Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар Б. Г. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаС. Х. по адм. дело № 7561/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. (УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“) при Министерство на труда и социалната политика, чрез упълномощен представител – служител с юридическо образование – Д. Д., против Решение № 2019/29.03.2021 г. по адм. дело № 8061/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Решение № ВG05М9ОР001-1.023-0148/11 от 29.07.2020 г. на заместник министъра на труда и социалната политика и Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., с което на Сдружение „Асоциация на жените предприемачи в България – Селена“, е определена финансова корекция за извършена нередност по т. 14 и т. 15 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 19 от 06.03.2020 г. (Наредбата), в размер на 25 на сто от отчетените допустими разходи по сключения договор с изпълнител СНЦ „Образование за всеки“ на обща стойност 28 623,60 лв. С оспореният съдебен акт, преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането за междинно плащане и по сигнала за нередност, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение и ответникът е осъден на разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на делото по същество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Асоциация на жените предприемачи в България – Селена“, чрез представител по пълномощие – адв. В. Н. от Софийската адвокатска колегия, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че предмет на оспорване по образуваното първоинстанционно дело е Решение № ВG05М9ОР001-1.023-0148/11 от 29.07.2020 г. на заместник министъра на труда и социалната политика и Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., с което органът е разпоредил следното: „1. На основание чл. 55, ал. 1, предложение първо АПК, вр. чл. 62 и сл. ЗУСЕСИФ, възобновявам производството по верификация по отношение на 7 155,90 лв., предявени по бюджетни пера III. 4.1, 4.2, 4.3 и 4.4. - Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде - код 103 и 104; 2. Установявам извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ; 3. На основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и съгласно т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, определям финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 25 на сто от отчетените допустими разходи по сключения договор с изпълнител СНЦ „Образование за всеки“ на обща стойност 28 623,60 лв.; 4. На основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и съгласно т. 15 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, определям финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 10 на сто от отчетените допустими разходи по сключения договор с изпълнител СНЦ „Образование за всеки“ на обща стойност 28 623,60 лв. Предвид разпоредбите на чл. 7 от Наредбата, при констатирани два или повече случая на нарушения, извършени от бенефициента при възлагането на договори по реда на ПМС 160/2016 г., процентът на финансовите корекции не се натрупва. В конкретния случай УО предлага обща корекция на нарушенията (в размер на 25%), засегнали един и същ разход, като размерът на корекцията се определя, като се прилага процентният показател, предвиден за най-сериозното установено нарушение; 5. Извършвам финансовата корекция в размер на 7 155,90 лв., предявени по бюджетни пера III. 4.1, 4.2, 4.3 и 4.4. - Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде - код 103 и 104 по договор от 15.04.2019 г. с избрания изпълнител СНЦ „Образование за всеки“; 6. Финансовата корекция ще се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба; 7. На основание чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ отменям предоставената безвъзмездна финансова помощ за сумата от 7155.90 лв., отчетени в настоящото искане за плащане“.

След анализ на обстоятелствената част на така постановения административен акт, съдът е изложил, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез два правни инструмента – верификация на разходите и финансова корекция. Развил е мотиви, че верификацията, с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представлява проверка на допустимостта на разходите, а финансовата корекция, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представлява отмяна на финансовата подкрепа, поради допусната от бенефициера нередност. Според съда, производството по верификация на разходите не се основава на процедурата по определяне на финансова корекция, като двете процедури са автономни и независими една от друга. Приел е, че въпреки това, напълно възможно е единият акт - този за определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа за верификация, но не и обратното. Видно от оспореното решение, със същото се завършва спряната процедура по верификация, като едновременно с това се определя финансова корекция в размера за който е отменена БФП. При това положение съдът е приел, че в конкретния случай административният орган недопустимо е смесил двете процедури по верификация на допустими разходи и по налагане на финансова корекция за установена нередност. Така мотивиран и предвид установеното допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното Решение, съдът е отменил същото и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по всяка от процедурите по чл. 62 и чл. 73 ЗУСЕСИФ с нарочен индивидуален административен акт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд правилно е приел, че издателят на процесния административния акт недопустимо е смесил процедурата по верификация с процедурата по определяне на финансова корекция. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Верификацията, предвид чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Както правилно е прел административният съд, верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като не се преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. В конкретния случай органът е следвало да направи проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Отказът за верификация на основание проверка за нередност не е обвързан от резултата от същата, а възможността за следващо искане за изплащане на същата сума, предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в друга процедура.

Верификацията и финансовата корекция са два различни института. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, както и не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни такива - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. В случаите на започната процедура по администриране на нередност, целта е ограничаване на верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане.

Предвид изложеното, административният съд е извършил правилна преценка за незаконосъобразност на административния акт, поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 228, вр. чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. при министерство на труда и социалната политика да заплати на „Асоциация на жените предприемачи в България – Селена“, сумата от 700 лева, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар за процесуалния представител на ответника.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2019/29.03.2021 г. по адм. дело № 8061/2020 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на „Асоциация на жените предприемачи в България – Селена“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ц. А. 29, ет. 5, ап. 6, представлявано от С. С., сумата от 700 (седемстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Павлина Найденова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов