Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., съдебен адрес гр. Р., ул. „Муткурова” №36, вх. А-3, ет. 2, офис 1, срещу решение №64 от 11.11.2009г. на Административен съд, гр. Р., постановено по административно дело №392/2009г.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и за необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел за законосъобразна заповедта в частта, в която допуска предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка „принудително отвеждане до границата” без съобрази разпоредбата на чл. 63 и сл. от Закона за убежището и бежанците. Съдът не е отчел, че това прави заповедта в тази й част нищожна. Не е обсъдил и обстоятелството, че касаторът е подал молба до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут и това е пречка за изпълнение на заповедта. Съдът неправилно е приел, че оспорваната заповед е мотивирана. Излагането на фактически основания в предложение до компетентния орган не я прави мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед на заместник-директора на регионална дирекция „Гранична полиция”, гр. Р..
Ответникът по касационната жалба - заместник-директора на регионална дирекция „Гранична полиция”, гр. Р., невзема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че М. Д. Д., след като е влязъл законно в страната, направил опит да излезе през границата, използвайки български документ за самоличност, издаден на името на български гражданин. За извършеното престъпление по чл. 279 и чл. 318...