5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60707

гр. София, 21.12.2021 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 785 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] срещу решение № 12465 от 7. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 874/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 15341/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав касаторът е осъден да заплати на Т. А. К. още 5 939, 64 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 28. 10. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд, че от определеното от съда справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23. 03. 2018 г., от 12 000 лв. не подлежи на приспадане полученото от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 238 ЗМВР в размер на 5 939, 64 лв. Твърди, че заключението на въззивния съд, че възражението на касатора, ответник по иска, основано на получаването на посоченото обезщетение, е преклудирано, противоречи на чл. 370 ГПК, тъй като независимо от нормата на чл. 367, ал. 2, т. 5 ГПК ответникът може да конкретизира...