Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу определение №177/02.07.2021г., постановено по в. ч.т. д.№20213001000379/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, необосновано и неправилно. Твърди се, че С. С. не е страна по образуваното т. д.№1776/2014г. на Варненски окръжен съд, което обуславя нищожност на атакувания съдебен акт. Отделно се оспорва извода, че въпросът за подсъдността на делото е решен с влязло в сила определение, като се подчертава, че първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази с изменението на чл. 113 ГПК, касаещо местната подсъдност по искове срещу потребители. Според частния жалбоподател оставянето без разглеждане от първата инстанция на искането на ответника за препращане на делото по подсъдност е прекратителен акт, който следва да подлежи на обжалване. Претендира се отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото по подсъдност на СГС, в чиито съдебен район е настоящия адрес на жалбоподателя. Сочи се, че следва да бъде образувано на осн. чл. 292 ГПК тълкувателно дело на ВКС относно въпроса за допустимостта за обжалване на определение, с което е оставено без уважение искане за препращане на дело по подсъдност на основание чл. 113 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от „У. Б“ АД.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното определение, съставът от Варненски апелативен съд е прекратил производството по в. ч.т. д.№379/2021г., образувано по частна жалба на С. И. С. срещу определение от 11.11.2020г. по т. д.№1176/14г. на Варненски ОС. Апелативният състав е отразил, че с определение №26089 от 11.11.2020г. първоинстанционният съд е възобновил производството по т. д. №1176/2014г. на Варненски ОС, обявил е проект за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените искания. В обжалваното определение е посочено, че съдът е докладвал молбата на ответника С., съдържаща ново искане за прекратяване на делото и изпращането му на СГС и е изложил мотиви, че спорът относно местната подсъдност е разрешен с влязло в сила определение №52 /20.01.2014г. по ч. в.т. д. №15/2014 на Варненски АС, от което следва че спорът за подсъдност не може повторно да бъде пререшаван и съдът не следва да се произнася по молбата. Липсата на поставен от първата инстанция акт по подсъдността, подлежащ на обжалване по реда на чл. 121 ГПК, е обусловил извода на въззивния състав за недопустимост на образуваното производство по частната жалба на С. С..

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. От приложения заварен препис от определение №260829/11.11.2020г. по т. д.№1176/2014г. на Варненски ОС е видно, че С. С. е страна по делото – ответник по приетите за разглеждане искове, предявени от „У. Б“ АД. В мотивите на определението първоинстанционният съд е обсъдил новата молба на ответника за изпращане на делото по подсъдност на СГС и изрично е приел, че по нея не следва да се произнася, тъй като: 1.) въпросът вече е разрешен с влязлото в сила определение №52/20.01.2014г. по ч. в.т. д.№15/2014 на Варненски АС; 2. ) с оглед недопускане толериране на недопустима злоупотреба с процесуални права в нарушение на принципа по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права и 3.) настоящият и постоянният адрес на ответника е в [населено място]. В тази връзка първоинстанционният съд е възобновил производството по делото и е пристъпил към последващи процесуални действия за решаване на спора по същество, без да постановява нарочно ново определение по подсъдността, подлежащо на обжалване по чл. 121 ГПК,

Липсата по постановен от Варненски ОС съдебен акт, подлежащ на обжалване, обуславя недопустимост на подадената от С. частна жалба пред Варненски АС и съответно недопустимост на образуваното производство по в. ч.т. д.№379/2021г. на Варненски АС. Определението на първата инстанция от 11.11.2020г., с което е възобновено производството и е насрочено разглеждане на делото в открито заседание, е акт по движение на делото, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Следва да се акцентира, че в случая не се касае до пропуск на съда по смисъла на чл. 253 ГПК за произнасяне по възражението на ответника за липса на компетентност на Варненски ОС, а до мотивиран отказ на съда (по изложените по-горе съображения) от постановяване на изричен акт. При това положение контролът на процесуалните действия на първата инстанция, осъществени с определението от 11.11.2020г., може да бъде реализиран единствено по реда на въззивното обжалване на крайния съдебен акт. Няма основание за изготвяне на предложение за постановяване на тълкувателно решение по смисъла на чл. 292 ГПК, тъй като не са налице хипотезите за това, посочени в т. 2 от ТР №2/28.09.2011г. по тълк. д. №2/2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно: да има две решения по чл. 290 ГПК или две определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които да е разрешен по различен начин поставеният от жалбоподателя въпрос.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №177/02.07.2021г., постановено по в. ч.т. д.№20213001000379/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: