Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 7579 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Пактрейд" ООД - гр. Ловеч, представлявано от управителя Н. И.-Ташева, насочена срещу Решение № 72/ 21.05.2021 г. по адм. дело № 207/ 2020 г. на Административен съд - Ловеч (АС Ловеч).

В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, относно наличието на предпоставките по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Изразява несъгласие с изводите на съда за липсата на причинно - следствена връзка между отменената заповед и прекратяването но сключения договор за наем и съответно възникналата от това имуществена вреда.

Смята крайния извод за липсата на основание за присъждане на претендираното обезщетение за причинените в следствие на отменените административни актове вреди за правилен и законосъобразен.

Касационният жалбоподател- "Пактрейд" ООД в открито съдебно заседание чрез адв. М. моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно и да се уважат предявените искове. Счита, че от събраните по делото доказателства, се установява основателността на същите, включително и техния размер. Претендира разноски по делото.

Ответникът - О. Л. в постъпила писмена защита моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и недоказана и да се потвърди обжалваното съдебно решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че предявените искове на "Пактрейд" ООД са останали неоснователни и недоказани. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално - правни норми.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт са били ОТХВЪРЛЕНИ, като неоснователни и недоказани исковете, предявени от „Пактрейд“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „А. С. № 15, бл. “Балкан“, ет. 1, ап. 3, против О. Л. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК, с претенция да бъде осъдена О. Л. да заплати на ищеца сума в общ размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди– загуби и пропуснати ползи.

Решаващият съд за да достигне до този правен резултат е посочил, че със Заповед № 1190/ 13.08.2015 г. на Кмета на О. Л. е разпоредено спиране на строителство и забрана за достъп до строеж: „Пристрояване (разширение) към съществуващ магазин за хранителни стоки и кафе (обособяване на кафене)“, в отдадения под наем процесен търговски обект.

На 25.11. 2015г. е било сключено Споразумение между „Пактрейд“ ООД и „Парктрейд“ ЕООД, с което в т. 2.1. страните „приемат и се съгласяват да прекратят действието на сключения между тях на 15.09.2014 г. договор за наем на недвижим имот и магазинно оборудване, считано от 01.12.2015 г.“. В т.1.2 от Споразумението страните посочват, че са констатирали издадена Заповед № 1190/ 13.08.2015г. на Кмета на О. Л. за спиране на строителство и забрана за достъп до строежа.

Решаващият съд е посочил, че видно от волеизявлението на страните, същите прекратяват договора за наем на магазина за хранителни и нехранителни стоки със споразумение, като взаимно са приели и се съгласили с това прекратяване. С това договорът е бил прекратен по взаимно съгласие, а не поради едностранно неизпълнение от наемодателя. В т.2.2 от Споразумението „Пактрейд“ ООД е поело задължение да заплати на наемателя „Парктрейд“ ЕООД неустойка в размер на 9000 лв. по т.13 от Договора за наем.

Решаващият съд е намерил, че е издадена Заповед № 1823 от 17.12.2015г. на Кмета на О. Л. с която е наредено премахване на извършените незаконни строежи, които са описани подробно. От съдържането на заповедта е видно, че всъщност се изисква премахване на „пристройка (разширение)“ за „обособяване на кафене“, а не на магазин за хранителни и нехранителни стоки.

По жалбата на „Пактрейд“ ООД е било постановено Решение № 45/ 14.05.2016 г. по адм. дело № 219/ 2015 г. по описа на АС Ловеч, влязло в сила на същата дата 14.05.2016 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1190/ 13.08.2015 г. на кмета на О. Л.

По друга жалба на „Пактрейд“ ООД е било постановено Решение № 8/14.01.2017 г., по адм. дело № 5/ 2016 г. по описа на АС Ловеч, влязло в сила на 02.02.2017, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1823/ 17.12.2015 г. на Кмета на О. Л.

Решаващият съд е посочил, че на 04.08.2016 г. „Пактрейд“ ООД е сключило Депозитно споразумение с „Нанков-932-НН“ ЕООД за сключване на договор за наем на процесния недвижим в гр.Ловеч на ул.К. И. №46, при месечна наемна цена в размер на 1500 лв. без ДДС, и срок на договора 5 години. Представеният частен документ няма достоверна дата. За пръв път е бил представен пред съд на 28.06.2017г. по адм. дело № 237/ 2017 г. по описа на АС– Ловеч.

На 18.08.2016 г. двете дружества са сключили Споразумение /лист 97 от делото на АСЛ/, с което по взаимно съгласие са прекратили действието на Депозитното споразумение, поради това, че „Нанков-932-НН“ ЕООД „е установило, че за описания обект е издадена Заповед № 1823 от 17.12.2015 г. от Кмета на О. Л. , „която заповед е предмет на висящо съдебно производство по адм. дело № 5/ 2016 г. по описа на Ловешки административен съд“.

Констатирал е, че към момента, в който договорът за наем и споразумението за прекратяването му са придобили достоверна дата на 28.06.2017г. с представянето им пред съда по адм. дело № 237/ 2017г. по описа на АС– Ловеч, и двете процесни заповеди на кмета на О. Л. са били вече отменени с влезли в сила съдебни решения и по никакъв начин не са пораждали негативни последици за правоотношения, които са с достоверна дата на възникване след отмяната на административните актове.

Решаващият съд е преценил, че по делото не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове и твърдените от ищеца вреди - пропуснати ползи и загуби. Налице били незаконосъобразни административни актове, които не са били привеждани в изпълнение, и претърпените материални вреди не били последица от тях.

На първо място не се доказала достоверност на датата на сключване на представените от ищеца по делото договор за наем, датата на споразумението за прекратяването му, датата на депозитно споразумение за отдаване под наем и на споразумение за прекратяването му, подписани от ищеца.

Нямало пряка причинно - следствена връзка между процесните две заповеди и претендираните от ищеца вреди, а претендираните пропуснати ползи и загуби се дължали само на сключени от ищеца облигационни договори с достоверна дата 28.06.2017г.

Искът бил отхвърлен като недоказан. За основателна била приета претенцията на ответника за възстановяване на сторените деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси– чл.172а, ал.2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции за обезщетение за причинени вреди.

Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди.

Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат.

Правилно съдът е преценил наличието на първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. Заповед № 1190/ 13.08.2015 г. на Кмета на О. Л. е отменена с влязло в сила Решение от 14.05.2016 г. по адм. дело № 219/ 2015 г. на АС Ловеч и Заповед № 1823/17.12.2015 г. на Кмета на О. Л. е отменена с влязло в сила решение от 14.01.2017 г. по адм. дело № 5/ 2016 г. на АС Ловеч.

Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство ищецът не е доказал наличието на причинна връзка между отменените, като незаконосъобразни заповеди и претендираните вреди. Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на О. Л. по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ. Не е доказана пряка причинно - следствена връзка между отменените Заповед № 1190/ 13.08.2015 г. и Заповед № 1823/ 17.12.2015 г. и претендираните от касационния жалбоподател вреди и неполучен за периода 01.12.2015г.- 02.02.2017г. наем за процесния имот по Договора за наем от 15.09.2014 г.

В случая не е налице пряка причинно - следствена връзка, при която прекратяването на договора и загубата на наемното вземане по него да са в пряка последица от издадения административен акт. Тези материални вреди не би могло да са причинени от отменените като незаконосъобразни административни актове, тъй като реално не е пристъпвано към изпълнението им.

Наред с това, заповедта за премахване на строежа не съдържа волеизявление, забраняващо достъпа до магазина, което реално да е изпълнено предварително.

Доводите в касационната жалба относно датата на сключване на договора между "Пактрейд" ООД и "Пактрейд" ЕООД, са неоснователни. Ирелевантно е съдържанието на фактури за плащания между двете дружества в предходен период. Не е доказано съдържанието на сключен между тях договор за наем с достоверна дата, преди приетата от съда на основание чл.181, ал.1 от ГПК достоверна дата 28.06.2017 г.

Неоснователна е претенцията, свързана със заплатена неустойка в размер на 9000 лв. от дружеството по предсрочно прекратен договор за наем с „Парктрейд“ ЕООД. Правилно от съда е прието, че допълнителното споразумение е проявление на договорната отговорност на наемателя да върне веща в състоянието, в което я е наел. Това е изпълнение на дължимата грижа за наетия обект по чл.230 и чл.233 от ЗЗД.

По причина подписаното споразумение, при свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, а не издадената заповед, ответникът по касация е извършил плащане на неустойка. Това допълнително споразумение прекъсва причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната вреда.

Сключеното допълнително споразумение е юридически факт, който опосредява резултата и изключва наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният административен акт и вредоносния резултат.

Тази неустойка реално на 09.06.2017г. е осчетоводена като текущ разход, т. е. като платена. Няма представени доказателства по делото за реално плащане на сумата по банков път.

По исковите производства, доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си– чл.153, чл.154, ал.1 от ГПК. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.1 ЗОДОВ.

Според настоящият състав на Върховния административен съд по делото не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ– причинната връзка между отменените актове и твърдените имуществени вреди, което налага извод за неоснователност на предявения иск.

Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу общината.

С оглед на изложеното обжалваното решение на адм. съд, като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора основателна се явява претенцията на ответника - О. Л. за възстановяване на сторените деловодни разноски. Разноските са в размер на 1430лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева) заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 21.05.2021 г. по адм. дело № 207/ 2020г. на Административен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА „Пактрейд“ ООД гр. Ловеч, ул. „А. С. № 15, бл.“Балкан“, ет. 1, ап. 3, да заплати на О. Л. сумата от 1430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляваща сторени деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ