Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба вх. № 66003 от 27.07.2021 г. по регистъра на Върховния касационен съд /ВКС/ на Г. Ц. Г. чрез адвокат Ц. М. с искане за допълване в частта за разноските на определение № 60581 от 07.07.2021 г., постановено по настоящото дело, като бъде уважена претенцията за сумата 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред касационната инстанция. Молбата, неправилно квалифицирана от страната по чл. 250 ГПК е молба за допълване на определението в частта му за разноските, поради което се квалифицира по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Н. М. Н., в който се поддържа, че молбата е недопустима, неоснователна и незаконосъобразна.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК /определението на ВКС е обявено на 07.07.2021 г., а молбата е подадена по пощата на 26.07.2021 г./, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна поради следните съображения:

Доводите на ответницата по молбата за недопустимост и неоснователност са неоснователни. С цитираното определение № 60581 от 07.07.2021 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 210 от 13.10.2020 г. по гр. дело № 355/2020 г. на Окръжен съд – Враца по постъпилата срещу него касационна жалба на Н. М. Н.. В съдебния акт липсва произнасяне относно искането на ответницата по касация /молител в настоящото производство/ за присъждане на разноски в касационното производство, поради което са налице основания за допълването му. Към подадения отговор по реда на чл. 287 ГПК са приложени пълномощно от ответницата по касация в полза на адвокат Ц. М. и договор за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г. В него е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв., като е отразено, че същото е заплатено в брой. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. В случая, ответницата по касация има право на разноски, предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК. От цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие е видно, че разноските са действително направени от страната, заплатени са в брой, като договорът служи за разписка и доказателство за извършване на плащането (Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски, направени от молителя, по реда на чл. 248 ГПК.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 60581 от 07.07.2021 г. по гр. дело № 343/2021 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Н. М. Н. да заплати на Г. Ц. Г. сумата 500 /петстотин/ лева разноски за адвокатска защита.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: