Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 67012/24.09.2021 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от В. Д. Б., уточнена след указания на съда с молба вх. № 68029/25.10.2021 г. Съгласно направеното уточнение в последната, отправеното до съда искане е не с „частна жалба“, а с „молба на основание чл. 248 ГПК“ да бъде допълнено в частта за разноските постановеното определение № 897 от 16.12.2020 г. по настоящото гражданско дело № 1270/ 2020 г.

Ответната по молбата О. С представя отговор с аргументи за недопустимост на молбата, евентуално неоснователност, както и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му. Това е мотивирало и законодателя да определи различен начален момент за срока, в който страните могат да поискат изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от това дали той подлежи на обжалване или е необжалваем. Началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските тече от уведомяването, само ако решението е обжалваемо.

В разглежданата хипотеза се иска допълване на определение № 897 от 16.12.2020 г. по настоящото гражданско дело № 1270/2020 г., с което не се допуска касационно обжалване на решение № 386 от 29.10.2019 г. по гр. дело № 616/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд. Частната жалба от молителя, с характер на молба по чл. 248 ГПК за допълване на определението в частта за разноските, е постъпила на 24.09.2021 г. – повече от 9 месеца след неговото постановяване. Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивното решение са окончателни съдебни актове, неподлежащи на последващ инстанционен контрол и с тях се слага край на висящия съдебен спор. Следователно, по аргумент от чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от тях не се връчва на страните. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК в настоящия случай е изтекъл на 18.01.2021 г. /понеделник – първи присъствен ден/, поради което и правото на ответника по касация да иска допълване на определението в частта му за разноските е преклудирано.

Изложените съображения налагат извод за процесуална недопустимост на постъпилото искане по чл. 248 ГПК, поради което и молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 897 от 16.12.2020 г., следва да се остави без разглеждане.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 248 ГПК на В. Д. Б. за допълване в частта за разноските на определение № 897 от 16.12.2020 г. по гражданско дело № 1270/2020 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: