О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1601
гр. София, 01.04.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.03.2025г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4004 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Ж. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощника й по делото адв. Н. В., против Решение №129 от 15.05.2024г. по в. гр. д. №133/2024г. по описа на Окръжен съд- Добрич, с което е било потвърдено Решение №88 от 20.07.2023 г. по гр. д.№13/2022 г. на Районен съд - Балчик, с което са били отхвърлени предявеният от Ж. Ж. П., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник на М. Е. Б. и Ж. С. Б., срещу С. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], иск за разваляне до размера на 1/2 идеална част на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №190,т.III,д.№1004/1993 г. по описа на Районен съд-Балчик; и предявените от Ж. Ж. П., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник на М. Е. Б. и Ж. С. Б., срещу С. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], и И. Л. Б., ЕГН [ЕГН], искове за разваляне до размера на 1/2 идеална част на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №148,т.IX,д.№2346/1997 г. по описа на Районен съд-Балчик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, а в касационната жалба се поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея С. Ж. Б., ЕГН [ЕГН], и И. Л. Б., ЕГН [ЕГН],, чрез пълномощника им по делото адв. П. Г., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Ж. Ж. П. и ответникът С. Ж. Б. са наследници по закон /низходящи/ на М. Е. Б.,б. ж. на [населено място],починала на 15.06.2020г., и Ж. С. Б.,б. ж. на [населено място],починал на 22.11.2021г. Наследственият дял на ищцата от наследството на родителите й е в размер на 1/2 ид. ч.,поради което същата е активно легитимирана да претендира след смъртта им разваляне поради неизпълнение до размера на наследствения си дял на сключените от тях договори. Приживе родителите на страните извършили множество сделки на разпореждане със свои недвижими имоти в полза на своите дъщеря и син срещу задължение за издръжка и гледане, както следва:
1.с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №190,т.ІІІ,д. №1004/1993 г. на БРС,сключен на 22.06.1993 г., Ж. С. Б. и М. Е. Б. прехвърлят на С. Ж. Б. недвижим имот, представляващ дворно място от 395 кв. м.,урегулирано в парцел ІІ-74 в кв.19 по регулационния план на [населено място], [улица],ведно с построените върху него къща за живеене, гараж и стопанска сграда, срещу задължението на купувача да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите, докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега;
2. с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №148,т.ІХ,д. №2346/1997 г. на БРС,сключен на 22.12.1997 г., Ж. С. Б. прехвърля на С. Ж. Б. недвижим имот, представляващ нива с площ 29,301 дка.,съставляваща имот №524015 по плана за земеразделяне на землището на [населено място],срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и съпругата му М. Е. Б., докато са живи, и грижи в случай на болест и старческа немощ, като прехвърлителят си запазва пожизнено право на ползване върху имота;
3. с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №12,т.VІІІ,д.№1963/1997 г. на БРС,сключен на 05.12.1997 г., Ж. С. Б. и М. Е. Б. прехвърлят на Ж. Ж. П. недвижим имот, представляващ дворно място от 300 кв. м., урегулирано в парцел І-75 в кв.19 по регулационния план на [населено място], [улица], ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон, разположена в източната част на дворното място, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, докато са живи, като им предостави позижнено правото на обитаване на една от стаите на къщата по техен избор и грижи в случай на болест и старческа немощ и правото на ползване на прехвърления имот;
4. с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №40,т.Х,д. №2446/1997 г. на БРС,сключен на 29.12.1997 г., М. Е. Б. прехвърля на Ж. Ж. П. недвижим имот, представляващ лозе от 1 000 кв. м.- имот №536318 по плана за земеразделяне на землището на [населено място],срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката и съпруга й Ж. С. Б., докато са живи, като им осигури добър и спокоен живот и грижи в случай на болест и старческа немощ, като прехвърлителката си запазва правото на ползване, докато е жива;
5. с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №39,т.Х,д. №2445/1997 г. на БРС,сключен на 29.12.1997 г., М. Е. Б. прехвърля на Ж. Ж. П. нива с площ от 27,900 дка-имот №512073 по плана за земеразделяне на землището на [населено място] и нива с площ от 4 дка.-имот №530036 по плана за земеразделяне на землището на [населено място],срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, докато е жива, като й осигури добър и спокоен живот и грижи в случай на болест и старческа немощ, като й осигури и правото на ползване върху прехвърления имот;
6. с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №41,т.Х,д. №2447/1997 г. на БРС,сключен на 29.12.1997 г., Ж. С. Б. прехвърля на С. Ж. Б. и Ж. Ж. П. нива с площ от 26,499 дка.-имот №033015 по плана за земеразделяне на землището на [населено място],общ.Б.,срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя и съпругата му М. Б., докато са живи, като им осигурят един добър и спокоен живот и грижи в случай на болест и старческа немощ, като прехвърлителят си запазва правото на пожизнено ползване на имота.
Съдът е приел, че задължението за издръжка и гледане в така сключените договори е формулирано бланкетно - приобретателят да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя/прехвърлителите/третото лице, докато са живи, като им осигури добър и спокоен живот и грижи в случай на болест и старческа немощ. По същите всеки от приобретателите С. Ж. Б. и Ж. Ж. П. дължи на родителите си Ж. и М. престация, която е идентична по съдържание и обем. Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка се определят от постигнатото между страните съгласие, като съгласно формираната съдебна практика при тълкуването на волята им съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Предвид горното в случая издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Макар и задължението на ищцата Ж. Ж. П. и ответникът С. Железо Б. спрямо родителите им да произтича от различни договори, те са еднакво обвързани по обем и съдържание на дължимата идентична насрещна престация, която е неделима по своя характер, До множественост на длъжниците може да се стигне както с един общ договор, по който прехвърлителят/прехвърлителите прехвърлят в полза на няколко приобретатели свой имот, така и чрез няколко последователни договора в полза на отделни приобретатели, които стават съдлъжници по неделимото по своя характер задължение за издръжка и гледане, по отношение на което намират приложение правилата за солидарните задължения. Позовавайки се на указанията, дадени в Тълкувателно решение №6/15.05.2012 г. по тълк. д.№6/2011 г. на ОСГК на ВКС, съдът е посочил, че при множество длъжници при неделимите задължения е от значение дали е налице пълно изпълнение на задължението и дали кредиторът е напълно удовлетворен. Когато на прехвърлителите по алеаторните договори са предоставени грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора/договорите на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение.При неделимото задължение за издръжка и гледане в хипотеза на множество длъжници, както е в настоящия случай, на основание чл.129, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.122 и чл.123 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници, като изпълнението на един освобождава всички останали, а отношенията между самите длъжници се уреждат съобразно разпоредбата на чл.127 от ЗЗД.
Съдът е приел, че в случая ищцата Ж. Ж. П. се позовава в исковата молба на пълно и точно изпълнение на задължението си за издръжка и гледане на своите родители, като твърденията й се подкрепят от събраните по делото свидетелски показания. Така предоставеното от нея изпълнение освобождава ответниците С. и И. Б., които са нейни съдлъжници по неделимото задължение, от задължението да престират грижи и издръжка, като неизпълнението на ответниците-солидарни длъжници не може да доведе до разваляне на процесните два договора за издръжка и гледане, поради което предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторката твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Ако няколко недвижими имота са прехвърлени на две лица срещу задължение за издръжка и гледане по силата на няколко различни договора и задълженията се изпълняват само от едното лице, може ли кредиторът да развали договора, сключен с другото лице, което не е изпълнявало задължението си, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД или изпълнението на задължението само от едно от лицата се приема за изпълнение от всички лица по сключените договори?
2.Налице ли е неделимост на задълженията за издръжка и гледане, поети от няколко различни лица по силата на няколко отделни договора, с които на всяко от лицата са прехвърлени различни недвижими имоти и по които договори приобретатели са всяко от лицата поотделно?
В касационната жалба се излагат твърдения и за очевидна неправилност на въззивното решение.
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
В случая поставените в изложението правни въпроси са от значение за изхода на спора и са били предмет на разглеждане от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което по отношение на тях е налице общото основание на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче поддържаното от касаторката допълнително основание по т.3 на същата разпоредба. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по въпросите от изложението е налице съдебна практика /Решение № 159 от 10.08.2015г. на ВКС по гр. д. № 4124/2014г., четвърто г. о./, в която се приема, че при сключени от едни и същи прехвърлители множество договори за издръжка и гледане с различни лица, от значение за развалянето на някой от тях поради неизпълнение от приобретателите по него да престират грижи и издръжка е как е уговорено в различните договори задължението - има ли разпределение на конкретни, дължими от всеки от приобретателите престации, прехвърлителят живее ли в едно домакинство с някой от приобретателите и пр. Ако дължимата престация, поета от множество приобретатели, е уговорена като неделима по своя характер (всеки дължи едно и също като съдържание и обем, като не може да престира на части или непълно), то и задължението им ще е неделимо. До множественост на длъжниците може да се стигне както с един договор, в който е възможно да се прехвърлят един или повече имоти, така и с последващи договори, с които се прехвърля имущество срещу пълно гледане и издръжка на нов приобретател, който става длъжник, наред с първоначалните, по неделимото по своя характер задължение. И в двете хипотези са налице множество облигационни отношения между прехвърлителя и всеки един от приобретателите, назависимо дали са обективирани в един или повече договори, но по едно неделимо задължение. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗЗД, предметът на неделимото задължение трябва да се предаде от всички съдлъжници на кредитора, което означава по същество, че всеки съдлъжник е обвързан да даде на кредитора едновременно с другия длъжник дължимото. Тази особеност е отклонение от общото правило, че при множество на длъжниците облигационното отношение се разделя между участвуващите в него лица, тъй като по този начин се постигат социалните цели на правоотношението при неделимите задължения, които по волята на договарящите стоят в основата му. Но и при неделимите задължения кредиторът има основание и право да очаква и взисква прякото изпълнение на задължението от страна на всеки от съдлъжниците, което следва и от разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Няма пречка съдлъжниците, помежду си, да разпределят всеки от тях какво, в какъв обем и колко често да престира - важното е всички те да дадат като резултат и кредиторът да получи гледане и издръжка в пълен обем и според уговореното. Както е изяснено в Тълкувателно решение №6/2011г. от 15.05.2012г. на ОСГК на ВКС, приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко лица, кредиторът по същество изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и заедно. Кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение от всеки от съдлъжниците, като изпълнението на един освобождава всички останали. Разрешението в тълкувателното решение е с оглед характера на задължението за престиране на грижи и издръжка като неделимо, а до повече длъжници по такова задължение може да се стигне, както едновременно, с един договор, така и последователно, с повече от един договор, при прехвърляне на един или на повече имоти, с един или повече договори. Обжалваното въззивно решение е съобразено с посочената практика, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Предвид горното по поставените от в изложението въпроси не са налице основанията нито по т.1, нито по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Неоснователно е и направеното в касационната жалба искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горното въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №129 от 15.05.2024г. по в. гр. д. №133/2024г. по описа на Окръжен съд- Добрич.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. П. Г.- особен представител на ответните страни по касационната жалба, внесеното по сметка на ВКС адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1041,23 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.