Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Милтър – М. М.", гр. Я., чрез пълномощника му адв.. А., против решение № 6322/26.11.2012 г., по адм. дело № 11617/2011 г. на Административен съд София – град, Второ отделение, 32–ри състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2956/02.10.2011г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция/ДФЗ-РА/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено уведомителното писмо.
Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
С решение № 6322/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 11617/2011 г. по описа на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на ЕТ "Милтър – М. М." срещу уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2956/02.10.2011 г. на ДФЗ-РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила.
От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което е заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/ и Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ на 65 бр. БЗС с обща площ 405, 04 ха. При извършени административни проверки от страна на ДФ ”Земеделие” било установено наддекларирани площи и по двете мерки в размер на 5.15 ха, което представлява 1.29 % спрямо допустимата за подпомагане площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е установила наддеклариране по двете мерки в размер на 5.03 ха, което е 1.26% от общата декларирана площ. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя съществено изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане . С уведомителното писмо правилно е бил приложен материалният закон, като на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП във връзка с чл. 58 §1 от Регламент № 1122/2009 г. било отказано финансово подпомагане в двойния размер на наддекларираните площи. Законосъобразно административният орган е отказал да оторизира и изплати в пълен размер претендираните суми за финансово подпомагане в размер на 74100.26.лв. по СЕПП и 40535.71 лв. по СНДП. Съобразно установеното наддеклариране, сумата по СЕПП била редуцирана до 71273.75 лв, а по СНДП била оторизирана част от исканата сума в размер на 38989.50 лв. Решението е правилно.
Неоснователни са оплакванията на касатора, които в голямата си част съдържат разсъждения върху условията за финансово подпомагане, основани на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година, регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки", и не е обсъждал норми на РЕГЛАМЕНТ № 796 от 2004 г. на Комисията, който, считано от 1 януари 2010 г., е отменен с член 86 от заключителните разпоредби на първия регламент. Във възраженията на касатора не е съобразено, че Регламент (ЕО) № 796/2004 не може да намери приложение, тъй като заявлението за помощи е подадено от него на 07.04.2010 г. /л. 18 от делото/, в случая не е "с начало преди 1 януари 2010 г." Съгласно член 28 от относимия за случая РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година, административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва извода за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т.е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП по СНДП изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е кандидатът е заявил повече площи в сравнение с установените по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора е установено и по двете мерки за площ от 5, 15 ха, въз основа на извършени административни проверки. Изводите от тези проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза. При така установената недопустима за подпомагане площ намира приложение разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., според която когато декларираната площ превишава площта, определена в съответствие с чл. 57 от Регламент
а, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20% от определената площ. В съответствие с тази разпоредба с оспорваното уведомително писмо правилно установената като допустима площ от 399.89 ха е намалена с двойният размер на установената като недопустима за подпомагане площ /2 х 5.15 ха/, като по този начин е оторизирана и по двете схеми площ от 389.59 ха. В съответствие с последната площ оторизираните суми са редуцирани, съответно по двете схеми – 71.273.75 лв. по СЕПП и 38989.50 лв. по СНДП.
По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143 ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6322/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 11617/2011 г. по описа на Административен съд София – град, Второ отделение, 32–ри състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Б. Ц. Б.Ц.