Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП-гр. П. против решение №292/21.12.2007 г. по адм. д. №491/2007 г. на Административен съд-гр. П., с което е отменен Акт №99-17/01.06.2007 г. за установяване на задължение по декларация, издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Плевен и потвърдилия го мълчалив отказ на директора на ТД на НАП-Плевен, с който на ЕТ"Л. С.-Ирис-Р. С." - гр. П. е определен ДДС за внасяне за период м. 05.2004 г. в размер на 247, 64 лв. и лихви - 93, 52 лв.

Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 159, т. 4 от АПК, чл. 106 и чл. 108 от ДОПК, както и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответната страна ЕТ"Л. С.-Ирис-Р. С." - гр. П. не взема становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отмени обжалвания пред него акт първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден в нарушение на процесуални правила - неосъществена процедура по чл. 103, във връзка с чл. 106 от ДОПК - неизпратена покана до ДЗЛ за отстраняване на несъответствия в подадена декларация и несъобразяване с изискването на чл. 108 и чл. 109 от ДОПК - започната процедура по издаване на ревизионен акт, обхващащ същия данъчен период, в който случай актът за установяване на данъчни задължения е издаден в нарушение на разпоредбите на ДОПК.

Решението е правилно като краен извод за незаконосъобразност на отменения акт, но по мотиви различни от изложените, които настоящата касационна инстанция допълва в...