Образувано е по касационна жалба на община Б.д, представлявана от юрк.. Р., действаща по пълномощие от кмета на община Б.д, против решение № 610/11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 530/2010 г. на Административен съд – Благоевград (АСБ), в частта му, с която общината е осъдена да заплати на В. С. А. сумата от 7000 лв. и на С. В. А. сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на кмета на община Б.д, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение като се сочи, че изводът на съда за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Б.д да упражни правомощията си по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ не е съобразен с установения по делото факт, че сигнал за липсата на шахта не е подаван до общината преди инцидента. Според касатора, наличието на сигнал е задължителна предпоставка за възникване на задължение за упражняване на правомощията по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ респ. да бъде задължено съответното ВиК дружество да предприеме необходимите действия. Според касатора, съдът не е изследвал въпроса относно възможността да бъде избегната процесната шахта, както и „сериозното разминаване” в твърденията на ищците за мястото на инцидента и установеното местоположение на шахтата от вещото лице. Като необоснован е преценен и изводът на съда, че община Б.д следва да носи отговорност като собственик на улиците и в същото време са били налице основанията да бъда задължено ВиК дружеството да извърши съответните ремонтни и възстановителни работи. Бланкетно е възразено и против справедливостта на обезщетителната сума, като същата е оспорена като прекомерна. Разноски не се претендират.
Ответните страни – В. С. А. и С. В. А., действащи чрез адв.. Ю., с представен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна. Претендират се разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел за основателна исковата претенция на ищците против община Б.д, съобразявайки се с определението по чл. 135, ал. 4 от АПК на смесен състав и с решение № 7622/09.06.2010 г - на ВАС. Прокурорът счита, че присъденото обезщетение е завишено, с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по такъв вид дела.
Касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната част на решение № 610/18.10.2010 г., по адм. дело № 530/2010 г. по описа на АСБ, съдът е осъдил община Б.д да заплати на ищците С. В. А. и В. С. А. обезщетения в размер на 3000 лв. за първия ищец и 7000 лв. за втория, дължими им поради причинените им неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на кмета на община Б.д по отношение упражняване на дадената му от закона власт да задължи собственика на ревизионната шахтата – „ВК”ЕООД – гр. Б.д, която шахта в продължение на месец преди посочената дата не е била обезопасена на нивото на улицата посредством капак. Капакът е елемент както от уличното платно, така и от канализационната мрежа, като същия служи за безопасното ползване на улицата.
След падането на детето и с цел да опази живота и здравето на своя син, бащата – С. А. също е скочил в шахтата, като поради размерите в дълбочина на шахтата се е наложила помощта на минувачи за изваждането на бащата и сина. Като резултат от падането детето е получило контузия на гръдния кош и проявена стресова реакция с последващо разстройство с адаптацията през първите дни (тревожност, нощни и фобийни страхове, избягващо поведение), като към датата на прегледа от вещото лице е възстановено. По отношение на бащата е установено, че към момента на инцидента е бил в остра реакция на стрес, с последвало постравматично стресово разстройство с преходен характер (за няколко месеца), като към прегледа от вещото лице е установено ситуативна тревожност и напрегнатост при възпроизвеждане на станалото или при ситуации, напомнящи психотравмата.
Съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието на кмета на община Б.д да осъществи административен контрол по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ относно неизправността от една страна на шахтата, като част от канализационната мрежа, а от друга на уличното платно, изразяваща се в липсата на капак, падането на детето и настъпилите неимуществени вреди за ищците. В мотивите си относно наличието на административно задължение за контрол върху застрашаващите сигурността строежи, спрямо кмета, съдът се е съобразил и с указанието, съдържащи се в решение № 7622/09.06.2010 г. по адм. дело № 16328/2009 г. относно наличието на нормативно установено задължение в чл. 195, ал. 4 от ЗУТ за кмета на общината да осъществи контрол върху застрашаващите сигурността строежи, какъвто по силата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ са и процесните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Въз основа на така установеното незаконосъобразно бездействие и причинно-следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди, съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението, съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД, сумата от 3000 лева за С. А. и сумата от 7000 лв. за В. А.. Така определените размери, съдът е обосновал въз основа на комплексна оценка на характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди. Конкретно по отношение на бащата С. А. е отчетен преходния характер на причинената остра реакция на стрес и последвалото постравматично разстройство, а по отношение на детето В. А., съдът е отчел неговата крехка възраст, както и понасянето на психически и физическа травми от инцидента.
Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, то счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани.
Във връзка с горното, мнозинството от съдебният състав на настоящата касационна инстанция, счита поддържаните от касатора възраженията за неоснователни, поради следното:
Възражението, относно наличието на сигнал за съществуването на застрашаващ сигурността строеж, като предпоставка за възникване на задължение за кмета на общината да упражни контролните си функции по чл. 194, ал. 4 от ЗУТ, е несъстоятелно. Още с решение № 7622/09.06.2010 г. по адм. дело № 16328/2009 г. на ВАС, този начин на тълкуване на посечената разпоредба е оборен, като съдът е посочил, че съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 196, ал. 2 от от ЗУТ, контролът върху застрашаващите сигурността строежи е административен, реализира се от кмета на общината, подпомаган от постоянно действаща комисия, действаща служебно или по сигнал на заинтересованите лица. В тази връзка, обстоятелството, че сигнал за липсата на капак на процесната шахта не е получаван в общинската администрация е неотносимо спрямо възникването на задължение за контрол върху дадения строеж.
Що се касае до обстоятелството, че първоинстанционния съд не е изследвал възможността да бъде избегната процесната шахта, следва да се отбележи, че в хода на процеса ответната страна действително е поддържала защитна позиция за наличие на съпричиняване от страна на С. А. – „недостатъчен родителски контрол”. Тази позиция обаче, изразена на два пъти и то едва с писмените бележки на юрк.. Р., е напълно бланкетна на първо място и на второ – не е подкрепена с преки или косвени доказателства за неупражнен контрол от страна на родителя спрямо поведението на детето. Настоящата инстанция намира възражението за бланкетно, тъй като в същото липсва конкретика относно твърдението какъв и какво е проявлението на контролът, който следва да осъществи родител, разхождащ тригодишно дете в урбанизирана, градска, жилищна среда, в светлата част от денонощието, по отворена за обществена ползване улица, която съгласно чл. 62, т. 1 от ЗДвП, може да се ползва от децата за игра по цялата й дължина, без да са налице данни, че този родител е знаел за липсата на капак на процесната шахта. В допълнение следва да се допълни, че в защитата на община Б.д не са включени каквито й да било искания в посока установяването на обстоятелства, имащи пряко или косвено значение за наличието на съпричиняване спрямо настъпването на вредоносния резултат.
Относно пропуска на съда да установи, наличие на „сериозно разминаване” в твърденията на ищците за мястото на инцидента и установеното местоположение на шахтата от вещото лице – улица без изход спрямо паркинга между жилищни сгради - такова не е налице от една страна, а дори да се приеме, че е налице такова, то не е „сериозно”.
Не намира основание и възражението, че с обжалваното решение е ангажирана отговорността на община Б.д като собственик на улицата. Отговорността за собственика на улицата и канализационната мрежа може да бъде реализирана единствено по гражданскоправен ред на основание чл. 50 от ЗЗД. В настоящия случай отговорността на община Б.д е ангажирана на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като резултат не от начина на поддържане на съответната вещ – улица или канализационна мрежа, а поради липсата на контрол върху строежите от страна на кмета на общината, при упражняването на който е без значение чия собственост е веща.
Противно на становищата на касатора и представителя на ВАП, касационната инстанция счита, че първоинстанционния съд правилно е определил относимите факти спрямо размера на обезщетението и напълно обосновано е извел изводите си относно справедливостта на дължимото такова. Възраженията за несъобразяване на обезщетенията със съдебната практика по този род дела не са подкрепени с каквато й да бил конкретика относно наличието на такава практика, с която е следвало да се съобрази административния съд.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответните страни за присъждане на разноски в настоящото производство по приложен списък в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 15.06.2011 г. с № 88757.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 610/11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 530/2010 г. на Административен съд – Благоевград (АСБ), в обжалваната му част. ОСЪЖДА
община Б.д да заплати на В. С. А. и С. В. А. разноски по делото в размерна 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. П./п/ Й. Д.
В.П.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Й. Д.
Не споделям правните изводи на касационната инстанция.
Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, защото липсват елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд и касационната инстанция приемат, че отговорността на общината се ангажира заради бездействие на кмета да упражни контролни функции. Първоинстанционният съд дори не е изложил мотиви в какво се изразява фактическото бездействие на кмета на общината и какво задължение, произтичащо от правна норма не е спазено. Това е допълнено от решението на касационния съд, който намира бездействието в неизпълнение на задължения по чл. 194, ал. 2 и ал. 4 и чл. 195, ал. 4 от ЗУТ.
Съгласно ТР № 3 по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ под бездействие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а сега и на чл. 203, ал. 1 от АПК , трябва да се разбира "фактическо бездействие" . На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общината
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 256 от АПК
, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е в самата правна норма. Ако връзката е опосреднена чрез властническо волеизявление, тя ще е косвена, защото между дължимото поведение и правната норма ще е налице индивидуален или общ административен акт. Затова в тези случаи няма да има фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК
. С чл. 195 от ЗУТ се регламентират задължения за собствениците на строеж за поддържането им в техническо състояние. Става въпрос за изградена до 1990 г. канализационна мрежа на кв."Еленово" в гр. Б.д и липса на капак на шахта, в която е паднало детето. Не е приложим за случая чл. 194, ал. 4 от ЗУТ, на която се позовава касационния съд на стр. 3 от съдебно решение, нито чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, тъй като се излиза извън диспозитивното начало на исковия процес - няма искане за обезщетение за основание фактическо бездействие на комисия към общината. Освен това разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ дава правомощие на кмета да издаде заповед, с която да задължи собственика в определен срок да извърши ремонтни и възстановителни дейности на строежа за поправяне или заздравяване. Но неиздаването на заповед не представлява фактическо бездействие ангажиращо отговорност за вреди, каквато е всъщност и съдебната практика по ЗОДОВ и разбирането за юридически и фактически действия и бездействия. А няма данни да е отменен предварително мълчалив отказ за издаване на административен акт по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, като процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за исково производство.
На второ място липсва още един елемент на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно причинната връзка по чл. 4 от ЗОДОВ.
Отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е за вреди от незаконосъобразни фактически действия и бездействия, като чл. 4
от ЗОДОВ има изискване за наличието на причинна връзка като елемент от фактическия състав.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. М. В. административен съд в съдебни актове по този вид дела е посочвал, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Неиздаването на заповед за поставяне на шахта не е в пряка и непосредствена причинна връзка с вредите, които детето и бащата са претърпели, защото самото издаване на заповедта до ВиК и евентуални задължителни предписания до собстветника не означава, че тя би била спазена и би се предотвратило падането на детето в шахтата. Както и не означава, че липсата на такава заповед освобождава собственика на канализационната мрежа от задължението да я поддържа в изрядно техническо състояние. В правните изводи на първоинстанционния и касационния съд няма никакви разсъждения къде по смисъла на
съществува причинна връзка между вредите и бездействието на кмета. Никаква правна логика не налагат правен извод, че ако беше издадена заповедта на кмета по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ вредите със сигурност нямаше да настъпят. Така е, защото всеки административен акт подлежи на доброволно или принудително изпълнение, което налага извършването на други фактически действия от други субекти. За разлика от наказателното право, при което трябва да е налице такава причинна връзка, при която е достатъчно действието или бездействието да са част от веригата от причина и следствие, при отговорността по ЗОДОВ причинната връзка трябва да е само пряка и непосредствена. Безспорно нехайството във връзка с поддържането на уличната и канализационна мрежа трябва да се наказва, но този казус сочи за отговорност на собствениците на улицата и канализационната мрежа по общия исков ред и ЗОДОВ е неприложим. Недопустимо е при правораздаването по ЗОДОВ целта на административните съдилища е да се спестят на ищците по-високите държавни такси за исково производство пред гражданския съд в името на общата справедливост, каквато тенденция се наблюдава. На практика по този начин се стига до подмяна на волята на законодателя и създаването на неправилна съдебна практика с ангажиране имуществената отговорност на други субекти, а не на тези, които са причинили вредите.
съдия :
(Й. Д.)