С решение № 3810 от 15.03.2019г., постановено по адм. д. № 4071/17г. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е : 1.Отменил по жалба, подадена от «БТВ М. Г» ЕАД със седалище в град София, решение № 220 от 28.02.2017 г. по преписка № КЗК-610/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частите му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 11. ; 2. Отхвърлил жалбата, подадена от адвокат Е.В, като процесуален представител на «Вирджиния – Ер Ен» ЕООД със седалище в град Бургас против т. 6 и т. 10 от решението; на «Вайтъл – И» ЕООД със седалище в град Сандански срещу т. 7; на «Цифрова кабелна телевизия» ООД със седалище в град Пловдив срещу т. 8 и на «К. С – Запад» ООД със седалище в Благоевград срещу т. 9 от решение № 220 от 28.02.2017 г. по преписка № КЗК-610/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията.
С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски както следва:
1.Комисия за защита на конкуренцията е осъдена да заплати на «БТВ М. Г» ЕАД, ЕИК 130081393 със седалище и адрес на управление в град София, район "Т"ООД, след 24.07.2015г. липсва втората от двете предпоставки, което на собствено основание води до незаконосъобразност на решението на комисията за трите кабелни оператора поради неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.Уеното от съда незаконосъобразно определяне на пазарната позиция на страните по спора и сравнението на преговорната им сила, не променя крайния резултат, поради което при отмяната на решението в посочените точки решението не следва да се връща на КЦЗК за ново определяне на пазарните позиции на страните.
При определяне на размера на дължимите разноски на жалбоподателя БТВ за тази част от спора съдът е посочил, че те следва да са в размер на 12 735лв., от които 5 088лв. за съдебно-медийна експертиза, 600лв. за съдебно-икономическа експертиза, 50лв. държавна такса и 7 000лв. адвокатско възнаграждение, като последното не е присъдено в целия претендиран размер от 21 872, 40лв.
На отделен ред съдът /стр. 23 – 28 от решението/ е изложил мотиви по жалбата на „Вирджиния Ер Ен“ против т. 6 от решението на КЗК. Решението на тричленния състав в тази му част е влязло в законна сила, тъй като както бе посочено по-горе, касационната жалба на това дружество е оставена без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите й.
По същите съображение решението е влязло в законна сила и по отношение на жалбата на „Вирджиния Ер Ен“ против т. 10 от решението на КЗК.
На стр. 28 – 32 от решението /л. 1147 – л. 1149 от делото/ са изложени мотивите на съда по жалбите на трите кабелни оператора "Цифрова кабелна телевизия" ООД по т. 8, "К. С. З" ООД по т. 9 и "Вайтъл И" ООД по т. 7 от решението на КЗК. Макар жалбите да са подадени от различни дружества, предвид обстоятелството, че касая възражения срещу решението на КЗК по наведени доводи за допуснато нарушение на чл. 37а от „Нова броудкастинк груп“-АД по отделни клаузи на прилаганите от нея общи условия, същите са разгледани общо.
За да извърши преценка за законосъобразност на решението, решаващият съд е извършил тълкуване на правния характер, мястото и значението на т. н. „договори при общи условия“ – чл. 298 ТЗ. Посочено е, че договорите между кабелните оператори и Нова телевизия са сключени преди 24.07.2015г. /датата на влизане в сила на нормата на чл. 37а ЗЗК/. Предвид изложеното по-горе за времевото действие на последната разпоредба, съдът е извършил анализ за съставомерност само по отношение на промени в общите условия, извършени след 24.07.2015г.
За възражението в жалбата, касаещо правилото по т. 5.1а в частта, предвиждаща право на Нова телевизия да променя минимално гарантираната месечна телевизионна такса при признато от индустрията проучване за пазарния дял и броя абонати на кабелния оператор или проведен одит по чл. 6.3 е прието че изменението на разпоредбата след 24.07.2015г. е само редакционно, т. е. в този си вид тя е била в сила преди тази дата и не подлежи на анализ за съставомерност.
По аналогичен начин са разгледани възраженията за клаузите по т. 5.3., 6.3 и 6.3.1, 6.4 и 9.1, като е изведен извод, че липсват промени в общине условия, които да имат сила на юридически факт, у обуславящ прилагането на санкционната правна норма след приемането й.
На отделен ред /стр. 30 – 31 от решението/ съдът е извършил анализ на действията между нова телевизия и тримата жалбоподатели, като е направен краен извод, че решението на КЗК в посочените точки, където се приема, че липсва допуснато нарушение на чл. 37а ЗЗК, е постановено в съответствие с материалния закон.
При този изход на процеса съдът е присъдил в тежест на четиримата жалбоподателя отговорност за разноски в размер на 4 805лв., като направеното от процесуалния им представител адв.. В възражение за прекомерност е прието за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора.
Решението на тричленния състав на ВАС в обжалваните му части е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на КЗК
В касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ се правят оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав в обжалваната му отменителна част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се конкретни доводи на страната защо счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане.
Оплакването направено в т. 1 от касационната жалба касае изводите на съда, че при определяне на пазарното положение на БТВ и Нова телевизия КЗК е използвала неправилно като критерии/индикатори рейътинг и аудиторен дял. Правят се оплаквания, че тези изводи на тричленния състав са изведени от практика на комисията по прилагането на други норми на КЗК, без да се отчита спецификата на нормата на чл. 37а ЗЗК. Навеждат се и доводи, че при оспорване на друго сходно решение на КЗК, друг тричленен състав на ВАС е приел, че въпросните два индикатора са годно средство за обосноваване наличието на по-силна позиция при договаряне.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на нормата на чл. 37а ЗЗК, която въвежда забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Правилно е прието, че фактическият състав на разпоредбата включва три елемента, които следва да са налице кумулативно /едновременно, за да се осъществи състава - 1. наличие на по-силна позиция при преговаряне /критерии, посочени в чл37а, ал. 2 ЗЗК/; действие или бездействие на страната с по-силна позиция, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3. Увреждане или възможност да се увредят интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите.
Доколкото между страните по делото съществува спор за наличието на нарушение по чл. 37а ЗЗК, като всяка една от тях /заявителите пред КЗК и двете телевизии ответници/ излага своите твърдения и доказателства в тази насока, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е извършил анализ на всички относими обстоятелства, в това число е изложил аргументи защо приема, че не е налице фактическия състав на нормата на чл. 37а ЗЗК по отношение на БТВ и Нова телевизия.
Изложените по-горе аргументи относно неправилно изготвяне на оценката за пазарното положение на телевизиите, предвид използване от КЗК като индикатори на рейтинг и аудиторен ден, се споделят от настоящата съдебна инстанция. В тази насока правилно е посочено, че в друго свое предходно решение КЗК при извършен анализ на същия пазар на разпространение на телевизионни програми на едро е прието, че използването на данни за гледаемост и дял от реклама не могат да дадат адекватно заключение относно положението на участниците на пазара. Вярно е, че въпросното решение е постановено преди влизането в сила на чл. 37а ЗЗК, вярно е и това, че тази норма акцентира на липсата на равностойно положение на предприятията в техните договорни и преддоговорни отношения, както и че нормата на чл. 37а задава една специфична защита, различна от други разпоредби на ЗЗК. Но при изграждане на изводите си в тази насока решаващият съд е съобразил заключението на вещото лице по назначената съдебно-медийна експертиза, което установява /л. 804 от първоинстанционното дело/, че рейтингът и аудиторния дял са индикатор за оценка на електронните медии в ролята им на рекламоносители, но същите не измерват приходи от разпространени на ТВ програми, съответно изследванията на пазара за доставки на такива програми не работят с тези индикатори и данните за рейтинг и аудиторен дял не са представителни на ниво абонати на конкретни платформени оператори. Доколкото наличието на по-силна пазарна позиция се определя с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар /по аргумент от чл. 37а, ал. 2 ЗЗК/, правилно е прието от тричленния състав на ВАС, че използването на неподходящи индикатори за определяне на пазара, съответно не отчитането и необсъждането на други относими индикатори, съставлява неправилно приложение на материалния закон.
По делото няма данни цитираното решение на ВАС по адм. д. № 14795/2017г./имащо за предмет оспорване на решение на КЗК по аналогичен спор между „Нова телевизия“ и „Кракра“ АД, по което решение въпросните критерии рейтинг и аудиторен дял, са възприети като правилни от тричленния състав/, да е влязло в сила към настоящия момент, а същото не се ползва с обвързваща сила.
Следва да бъде посочено, че дори да се приемат за основателни оплакванията на касатора по т. 1 от жалбата, то това не променя крайния извод да несъответствие на решението на КЗК в посочените точки с материалния закон, предвид изводите на първоинстанционния съд отсъствието на други елементи от фактическия състав на чл. 37а, ал. 1 ЗЗК, мотивите за което ще бъдат изложени по-надолу в настоящето решение.
По т. 2 от касационната жалба на КЗК се правят оплаквания за неправилност на изводите на решаващия съд, че комисията е определила пазарното положение на операторите като „малки“, без да е взела под внимание броя абонати, според които се определя пазарния дял на всеки оператор. Навеждат се доводи, че тези изводи на първоинстанционния съд са неверни и изолирани и се обосновават само на заключението по медийната експертиза, без да се анализират фактите по делото. Правят се съждения, че в светлината на чл. 37а ЗЗК, след като едното предприятие е дефинирано с по-силна позиция, то това автоматично поставя другото предприятие в по-слаба позиция и като такова се нуждае от специфична защита. Твърди се още, че КЗК би имала задължение да изследва пазара на кабелните оператори в случай на нелоялна конкуренция между тях, но не и в хипотеза на чл. 37а ЗЗК.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Изложеното в жалбата по този пункт по същество е вярно, но се явява извадено от контекста на целия спор. Нормата на чл. чл. 37а, ал. 2 ЗЗК дефинира ясно критериите, които следва да бъдат използвани за дефинирани понятието „по-силна позиция“. Същата изисква изследване на характеристиките на структурата на съответния пазар, конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, като се отчитат степента на зависимост между тях, характерът на дейността им и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти. Доколкото пазарът не е едностранен, нормално и логично е да се приеме, че нормата изисква да бъде извършен анализ и на пазарното положение на другата страна, тази която се счита за по-слаба, а не само на тази, за която се твърди, че е с по-силна позиция. В този аспект изложеното в жалбата, че КЗК няма задължение да извършва такъв анализ, противоречи на закона и правилно е прието, че след като такъв анализ на заявителите /четиримата кабелни оператори/ въобще не е бил извършван от комисията, то до това съставлява самостоятелно нарушение на материалния закон. В тази насока следва да бъде споделено изложеното от ответната по касация БТВ, че в други свои решения КЗК приема, че телевизионните програми достигат до зрителите чрез платформените оператори, че основната „валута“ на един такъв оператор е броят на абонатите му, което от своя страна определя значителна преговорна сила на платформените оператори в отношенията им с телевизионните оператори.
В т. 3 от касационната жалба се поддържат оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението КЗК не е анализирала отношенията между телевизионните оператори и платформените такива. Излагат се доводи, че изложените мотиви в тази насока са необосновани, изолирани до степен на неадекватност и в противоречие с обоснованите изводи на комисията. Направеното оплакване е неоснователно.
Както бе вече посочено, нормата на чл. 37а, ал. 1 във връзка с ал. 2 изисква при извършване на преценка за наличие на по-силна позиция да бъде изследвана степента на зависимост на предприятията. Предвид на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че от страна на КЗК не е извършена такава преценка по отношение на платформените оператори, а единствено по отношение на БТВ като телевизионен оператор. Правилно е акцентирано на това, че при мотивиране на нарушението по чл. 37а ЗЗК заявителите се позовават на клаузи, нарушаващи правилата на добросъвестната търговска практика, които съществуват в типовите договори и общите условия, като последните са общоважими за всички платформени оператори, в това число тези действащи на територията на цялата страна, поради което е налице национална зависимост между БТВ и платформените оператори, не само регионална такава в районите, където действат заявителите. Самата КЗК в друго свое решение по приложение на чл. 37а / решение № 630 от 15.06.2018г. /приема, че телевизионните програми достигат до зрителите чрез платформените оператори, които имат и непосредствени наблюдения за потребителските нагласи, което определя значителна преговорна сила в отношенията с телевизионните оператори.
По т. 4 от касационната жалба се правят оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението комисията не е изследвала вероятността за намиране на алтернативен партньор за кабелните оператори поради това, че двете телевизии са разглеждани едновременно, като не е отчетен силният конкурентен натиск, който те оказват помежду си. В тази насока се навеждат доводи, че в тази част изводите на съда не са само са неправилни, но и вътрешно противоречиви. Посочва се, че преценката за наличие на по-силна позиция при преговаряне изисква изследване и на възможността за намиране на алтернативни търговски партньор от страна, като такъв икономически анализ е извършен от комисията /част от него е възпроизведен в самата жалба – л. 5 от настоящето дело/, като тази възможност следва се преценява не спрямо крайните потребители, а спрямо платформените оператори, за които не съществува друга възможност да получат програмите на БТВ, освен чрез сключване на договор със самото дружество.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Както бе вече посочено, нормата на чл. 37а, ал. 2 ЗЗК въвежда изискването при преценката за наличието на по-силна позиция да бъде изследван и въпросът за вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване. Нещата биха изглеждали така, както са изложени в касационната жалба, ако под „телевизионни програми“ се разбират единствено и само телевизионните програми на БТВ. Доколкото обаче БТВ не е единственият доставчик на телевизионни програми на пазара на едро, то преценката следва да се извърши по отношение на телевизионните програми на целия пазар, а не само и единствено по отношение на програмите на БТВ. В тази насока следва да бъдат споделени като правилни изводите на първоинстанционния съд, изградени след обстоен анализ на програмите на всяка една от двете телевизии, преценени през анализ на конкурентните отношение на този пазар, извършен от комисията в друго нейно решение - № 279 от 24.03.2015г. Пак въз основа на решение на КЗК - № 446 от 27.05.2015г. правилно е прието, че БТВ не е в позиция, която да й позволява да действа независимо от конкурентите й.
С оглед на изложеното следва да бъде споделен и крайния извод на първоинстанцонния съд, че неправилният подход на КЗК при определяне на пазарната позиция на всяка една от страните по преписката, води до незаконосъобразност на оспореното решение.
По т. 5 от касационната жалба се правят оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон / за наличие на „по-силна позиция“/ са изградени въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медийна експертиза, тъй като въпросната преценка предполага извършването на икономически анализ, какъвто е извършен от комисията в оспореното решение, а вещото лице явно не притежава такива познания, поради което заключението му се явява некомпетентно.
Направеното оплакване е неоснователно.
На първо място следва да бъде посочено, че изводите на тричленния състав за допуснато нарушение на закона не са обосновани единствено и само въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно-медийна експертиза. Казано по друг начин, съдът е спазил разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, която да го задължава да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
От друга страна, някои от спорните въпроси между страните предполагат необходимост от специални познания в областта на медийната аудитория и медийното поведение, каквито познания съдът явно не притежава, което поражда необходимостта и от назначаването на такава експертиза – чл. 195 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
От трета страна, въпросното вещо лице по медийната експертиза не е извършвало икономически анализ на конкретни пазарни дялове, а единствено е дало отговори за това какво съставляват понятия като „рейтинг“, „аудиторен дял“ и прочие специфични понятия и тяхното значение за извършване на преценка на медийния пазар.
Най-накрая от данните по делото е видно, че при разпита на вещото лице пред съда, извършен в съдебното заседание на 26.02.2019г./ л. 1096 и сл. от делото/ процесуалният представител на КЗК не е оспорил същото и не е поискал поставяне на допълнителни задачи или извършване на друга експертиза, поради което е недопустимо едва в касационната жалба да се прави оспорване на заключението.
По т. 6 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че поведението на „БТВ Медиа груп“ АД не е в противоречие с правилата на добросъвестната търговска практика. Излагат аргументи, че неправилно тричленният състав е приел, че нормата на чл. 37а намира приложение само по отношение на договори, сключени преди 24.07.2015г. – датата, на която нормата е влязла в сила. Според касатора, този подход е в противоречие със смисъла на закона, който има за цел да бъде защитена по-слабата страна и потребителите от недобросъвестно поведения на предприятия с по-силна позиция при договаряне, поради което нормата следва да се прилага и по отношение на договори, сключени преди 24.07.2015г., но действащи и след тази дата. В тази насока се навеждат и конкретни доводи по отношение на отношенията на БТВ със всеки един от платформените оператори.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Направените оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд за времевото действие на нормата на чл. 37а ЗЗК не могат да бъдат споделени.
Изложеното в касационната жалба относно нормата на чл. 3 ЗАНН, според която за всяко административно нарушение се прилага административния акт, който е бил в сила към момента на извършването му, е безспорно обстоятелство, което е азбучна истина в правото и не подлежи на каквото и да е съмнение. Но подобна азбучна истина е и нормата на чл. 2, ал. 1 от същия закон, според която деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. След като нормата на чл. 37а ЗЗК е в сила от 24.07.2015г., след като за същата не е предвидено изрично обратно действие /по аргумент от противното от чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)/, то същата няма как да бъде отнесена по отношение на факти и обстоятелства, осъществили се е и възникнали във времето преди влизането й в сила, каквато теза се поддържа от касатора. Договарянето като елемент от фактическия състав на чл. 37а, ал. 1 ЗЗК действително е продължителен процес, поради което след влизането в сила на чл. 37а ЗЗК би могло да се извърши преценка за съответствие по отношение на договаряне, което е започнало, но не е било приключило към 24.07.2015г.
Независимо от изложеното, в своето решение тричленния състав е извършил преценка за наличие на недобросъвестно търговско поведение от страна на на БТВ в качеството й на телевизионен оператор въз основа на договори, сключени с платформените оператори преди 24.07.2015г., но продължаващи да са в действие и след тази дата. Направените изводи в тази насока отрицателни изводи са логически обосновани на фактите по делото и се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
По касационните жалби на „Вайтъл – И“ ЕООД; „Цифрова кабелна телевизия” ООД и „К. С-Запад” ООД
Доколкото оплакванията на касаторите против отменителната част от решението на тричленния състав са идентични на тези изложени в касационната жалба на КЗК, то следва да се има предвид изложеното по-горе по нея жалба.
По същество оплакванията против потвърдителната част от решението на тричленния състав се изразяват в преповтаряне на оплакванията на жалбоподателите срещу решението на КЗК, а съгласно чл. 208 АПК предмет на касационно оспорване е решението на първоинстанционния съд.
При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция намира решението на тричленния състав в тази му част за правилно и законосъобразно. Спорът между страните в тази му част касае т. н. приложението на чл. 37а ЗЗК по отношение на т. н. „общи условия“, при които „Нова телевизия“ извършва продажба на предлаганите от нея ТВ програми, то правилно тричленният състав е дал на първо място тълкуване на понятието „общи условия“ съгласно разпоредбата на чл. 298 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Предвид изложеното по-горе правилно тричленният състав е извършил преценка за наличие на хипотеза за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне единствено по отношение на клаузи от общите условия, които са приети след 24.07.2015г. – датата на влизане в сила на чл. 37а ЗЗК. Решаващият състав е изложил обстойни мотиви за всяка от спорните клаузи, изводите му в тази насока са логически обосновани на доказателствата по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
След като е стигнал до краен извод за неправилност на решение № 220 от 28.02.2017 г. по преписка № КЗК-610/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частите му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 11. и е отменил същото, съответно е отхвърлил жалбата, подадена от адвокат Е.В, като процесуален представител на «Вирджиния – Ер Ен» ЕООД със седалище в град Бургас против т. 6 и т. 10 от решението; на «Вайтъл – И» ЕООД със седалище в град Сандански срещу т. 7; на «Цифрова кабелна телевизия» ООД със седалище в град Пловдив срещу т. 8 и на «К. С – Запад» ООД със седалище в Благоевград срещу т. 9 от решение № 220 от 28.02.2017 г. по преписка № КЗК-610/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
По разноските.
В касационната жалба на КЗК се посочва, че решението на тричленния състав се оспорва и в осъдителната му част за разноските. С оглед на характера на спора, който се отличава със значителна фактическа и правна сложност, настоящата инстанция намира, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение /останалата част от разноските касаят депозити за вещо лице и държавна такса/ е правилно определено. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в тази му част.
По изложените мотиви настоящата съдебна инстанция намира за правилно и законосъобразно и решението на тричленния състав в осъдителната му част, в която „Вирджиния – Ер Ен” ЕООД, ЕИК 102634958; „Вайтъл – И ЕООД”, ЕИК 811208462 ; „Цифрова кабелна телевизия” ООД, ЕИК 160087007 и „К. С-Запад” ООД, ЕИК 101140198 са осъдени да заплатят на „Н. Бг Груп” АД, ЕИК 832093629 сумата 4805лв..
При този изход на спора, КЗК следва да бъде осъдена да заплати на «БТВ М. Г» ЕАД, ЕИК 130081393 разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 000лв., съгласно представения списък с разноски /л. 90 от делото/ и доказателства за тяхното извършване. Предвид на обстоятелството, че настоящата инстанция е касационна, намира за частично основателно възражението на КЗК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При този изход на спора „Вайтъл – И ЕООД”, ЕИК 811208462 ; „Цифрова кабелна телевизия” ООД, ЕИК 160087007 и „К. С-Запад” ООД, ЕИК 101140198, следва да бъдат осъдени да заплатят на „Н. Бг Груп” ЕООД, ЕИК 205738443, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 4 800лв., съгласно приложения на л. 104 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 3810 от 15.03.2019г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 4071/2017г.
ОСЪЖДА Комисия за защита на конкуренцията – гр. С. да заплати „БТВ М. Г“ ЕАД, ЕИК 130081393, със седалище и адрес на управление в град София, район "Триадица", пл. "България", административна сграда - НДК, ет. 11 сумата 5 000 /пет хиляди/ разноски по делото за настоящата инстанция, като оставя без уважение искането на „БТВ М. Г“ ЕАД за заплащане на разноски по делото за разликата до 12 000лв.
ОСЪЖДА „Вайтъл – И ЕООД”, ЕИК 811208462 със седалище и адрес на управление в град Сандански, ул. „Македония” № 41; „Цифрова кабелна телевизия” ООД, ЕИК 160087007 със седалище и адрес на управление в град Пловдив, бул. „Кукленско шосе” № 17 и „К. С-Запад” ООД, ЕИК 101140198 със седалище и адрес на управление в Благоевград, ул. „Славянска” № 67 да заплатят на „Н. Бг Груп” ЕООД, ЕИК 205738443, със седалище и адрес на управление в град София, район „Искър”, бул. „Х. К” № 41, ет. 6 сумата 4 800 /Четири хиляди и осемстотин / лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.