Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.Б, против решение № 29/07.03.2019 г. постановено по адм. дело № 126/2018 г. на Административен съд-Сливен, с което е отменено негово уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/4379/23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. по заявление за плащане, подадено от Т.И.Р са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък.

Ответникът - Т.И, в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат С.Р, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т.И против уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/4379/23.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 АЕП, направление "Биологично растениевъдство", с код АП 08 в размер на 9 509.94лв. При преценка по подаденото заявление от административния орган е констатирано, че парцел 67338-3493-2-1 е заявен за подпомагане по мярка 214, като "биологичен в преход" - с код АП 08, докато контролиращото лице е установило, че е "биологичен" и е следвало да бъде заявен с код АП 03. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но при липса на конкретно посочени фактически основания, обосновали отказа за финансиране. Установено е, че при подаване на заявлението Т.И действително е посочила код АП 08 "За биологично растениевъдство в преход-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза", който се явява погрешно заявен с оглед данните от въведените служебно, данни от контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД, че е за "Биологично растениевъдство-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза" с код АП 03. При това съдът приел, че е налице допусната техническа грешка, като земеделският стопанин е предприела действия за отстраняването й /на 08.07.2015 г. Т.И е подала жалба до Областна дирекция на ДФЗ-Сливен/, която съобразно принципа по чл. 6 АПК е следвало да бъде коригирана от административния орган.

Най-общо, за да отмени уведомителното писмо, в решението си първоинстанционният съд е изложил противоречиви мотиви. От една страна приел, че актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, а от друга - че в уведомителното писмо "липсва изложение на конкретни фактически основания, обосновали отказа за финансиране". Наред с това е констатирано отразяването в уведомителното писмо, че Т.И е заявила парцел 67338-3493-2-1, с обща площ 6.67ха, за участие по мярка 214 АЕП, но с код АП 08. В колона 7 "площ на парцела с неспазени базови и други изисквания" и текстовата част към нея, изрично е отбелязано, че в случаите на констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице и заявеното от земеделския стопанин, се прилагат т. 6 и т. 7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11/06.04.20109 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Между страните липсва спор, че парцелът, описан в уведомителното писмо, е заявен от Иванова като площи за подпомагане по агроекологична дейност с код АП 08. Съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с Приложение № 1б от Наредба № 11/2009 г., тази дейност е за биологично растениевъдство в преход-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза. Но отглежданите от производителя бадеми не отговарят на тази дейност, а са в етап "биологично", поради което парцелът е следвало да бъде заявен за подпомагане по агроекологична дейност с код АП 03 "биологично растениевъдство-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза". Предвид установеното, правилно административният орган е съобразил чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., според който в случай, че при административна проверка се установи, че за съответните парцели не са спазени изисквания по управление, агроекологичните плащания следва да се откажат съгласно Методиката, утвърдена от министъра на земеделието и храните със заповед № РД09-909/08.02.2015 г. Според т. 6.1 от последната, ако информацията от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел се различава от заявената от земеделския стопанин за същия парцел /в т. ч. ако бенефициерът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице върне информация, че е биологичен/, ДФЗ може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за целия парцел. Площта на парцела не се счита наддекларирана, а за площ, за която земеделският стопанин не е спазил някой от ангажиментите, свързани с предоставянето на помощта, различни от тези, засягащи декларирания размер на площите. Именно тази хипотеза е установена в случая по данни от контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД относно заявения за подпомагане парцел. Поради това, правилно административният орган е отказал подпомагането на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., съгласно която разпоредба не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. В случая, основанието за отказа за финансово подпомагане е установено при извършената от ДФЗ административна проверка, в изпълнение на изискванията по чл. 65, ал. 1 от Наредбата, според която Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности.

Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗПЗП общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълването на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи, но отговорността при попълването е изцяло на кандидата, който собственоръчно отбелязва схемите и мерките, за които кандидатства. Заявлението за подпомагане и плащане по АЕП е подадено на 17.04.2015 г. с код АП 08 и е редактирано на 03.06.2015 г. като агроекологичният код не е променен. Съгласно чл. 4, ал 1 от Наредба № 5/2009 г. заявлението за подпомагане се подава през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, като в срок до 31 май кандидатите могат да правят промени в заявленията и в приложените към тях документи /чл. 11, ал. 1/, към която разпоредба препраща чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Срокът е преклузивен и след изтичането му заявителите губят това си право. П. Аивен съд-Сливен е посочил, че заявеният код не попада в легалната дефиниция за "явна фактическа грешка" съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която такива грешки са единствено данните за идентификация на кандидата за подпомагане, но неправилно е приел, че ДФЗ е бездействал, и е следвало да редактира заявлението за подпомагане след жалбата, подадена от земеделския стопанин на 08.07.2015 г. При подаване на заявлението и редакцията му, Иванова е заявила направлението с код АП 08 независимо, че в резултатите от автоматичните проверки е посочено, че не е декларирала всички площи, за които има правно основание за ползване. По делото са налице данни и, че кандидатката е упражнила правото си по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 да направи промени в заявлението за подпомагане, но въпреки това, не е променила кода на заявеното от нея направление, за което е поела петгодишен ангажимент. Бездействието на Иванова не може да бъде вменено във вина на служителите на общинската служба, което да влече отмяната на административния акт. Помощта на администрацията се свежда до отстраняване на неясноти при попълване на заявлението, но не и относно съдържанието му, обективиращо волеизявление на земеделския стопанин.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 17, ал. 2, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по мярка 214, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на поисканото финансово подпомагане, по подаденото от Иванова заявление за кампания 2015 г. и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на Т.И срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 изх.№ 02-200-6500/4379/23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 270лв, от които 70лв държавна такса и по 100лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 29/07.03.2019 г. постановено по адм. дело № 126/2018 г. на Административен съд-Сливен и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Т.И, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2015 г. изх.№ 02-200-6500/4379/23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА Т.И, [населено място], [адрес], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направени за двете инстанции разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Решението е окончателно.