Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на адв. П.В в качеството му на процесуален представител на Р.Н и П.Н от [населено място] против Решение № 54/11.01.2019 г. по адм. дело № 3149/2017 г. на Административен съд – Бургас. Р. доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество и уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендират разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР Бургас не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие на административния орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на посочените твърдения в исковата молба.
Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Правилно съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение е предявен срещу ОД на МВР Бургас, която има качеството на юридическото лице, в чиито състав е органа, от чиито незаконосъобразни действия са твърдените причинени вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Когато се преценяват условията при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти.
Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ОД МВР Бургас по иска, с който се претендира обезщетение. В случая не е налице причинена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил предявените от Р.Н и П.Н иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Бургас за заплащане на обезщетение за сумата общо в размер на 300 00.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху същите от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изпращане. Неимуществените вреди се претендират да са настъпили от действия и бездействия на служители на ОДМВР – Бургас, изразяващи се в следствие на нищожен административен акт – Заповед за задържане на РУП Созопол извършени в периода на 06.06.2014 г. - 07.06.2014 г. по време на задържане на сина им Николов за срок от 24 - часа в помещение за временно задържане в РУП Созопол. Ищците поясняват, че неимуществените вреди настъпили в резултат на действия и бездействия на служители на ОДМВР – Бургас, следствие, незаконен арест, издаден нищожен административен акт – заповед за задържане, в резултат на които настъпила смъртта на синът им Д.Н при задържане в поделенията на МВР със заповед за задържане на лице рег. № 37/06.06.2014г. на мл. полицай при РУ – Созопол, необжалвана по съдебен ред.
За да отхвърли иска съдът е приел, че твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица на ответника са недоказани, т. е. не е осъществен съставът на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е мотивирал подробно правните си изводи за неоснователност на исковата претенция, като в мотивите на съдебния акт са посочени и обсъдени всички събрани по делото писмени, гласни доказателства.
Мотивите на обжалваното съдебно решение са подробни и обстоятелствени, фактическите констатации не следва да се възпроизвеждат от настоящата инстанция и към тях настоящото съдебно решение следва да препрати на осн. чл. 221, ал. 2 АПК.
В конкретният случай не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях вследствие на настъпила смърт на сина на касаторите от задържане под стража.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: вреда /имуществена или неимуществена/; незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
В конкретният случай е безспорно установено, че спрямо сина на касаторите – Д.Н е било осъществено задържане под стража, съобразно Заповед от 06.06.14г. на полицейски служител при РУ на МВР – Созопол на основание чл. 63 ЗМВР по повод възникнало ПТП.Зедта за задържане е била издадена, поради образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б НК, наличие на обективни данни за употреба на алкохол от страна на задържания и отнето СУМПС, за което е съставен и съответния АУАН.
Съдът подробно е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. Не са налице допуснати нарушения на производствените правила.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка, че в конкретният случай не е налице нито една от предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска за неимуществени вреди. Липсват данни по делото административният акт, от който се претендират вреди да е бил отменен от съда като незаконосъобразен или да е била прогласена неговата нищожност. Първоинстанционният съд е развил подробни съображения, за да обоснове извода си за липса на нищожност на издадения административен акт, които следва да бъдат споделени изцяло.
От напълно изяснената фактическа обстановка по делото, не е доказано, че вредоносният резултат – смърт на задържания, е настъпил вследствие на задържането му в следствения арест.
От приложените копия на материали от досъдебното производство, резултатите от извършената проверка на действията на полицейските служители при РУ – МВР – Созопол по повод настъпилата смърт на задържан, се извежда извод, че служителите на РУ на МВР са направили възможното, за да наблюдават лицето и му бъде оказана медицинска помощ своевременно. Задържаният е бил прегледан от медицинско лице преди и по време на задържането му, за което са съставени съответните медицински документи.
Извода си, че не са установени противоправни действия или бездействия на служителите на РУ – МВР, които да са основание за уважаване на предявения иск за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е обосновал подробно след анализ на писмените и гласни доказателства по делото като е разгледал всички възражения на ищците.
При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/11.01.2019 г. по адм. дело № 3149/2017 г. на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.