Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадено от М.Д искане за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 29.06.2016 г. по адм. дело № С - 34/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна се поддържа, че на 21.12.2018 г. молителят се е запознал с резултатите от прокурорска проверка № 6732/2018 г. на Окръжна прокуратура – Бургас и се е снабдил с писмени доказателства, които не са му били известни до този момент, в т. ч. – постановление за отказ да се образува срещу него наказателно производство за извършени престъпления по чл. 282, чл. 288 и чл. 357 НК. Твърди, че сочените обстоятелства и писмени доказателства представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за спора, но не са могли да му бъдат известни към момента на решаване на делото.

Ответникът по искането за отмяна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че искането за отмяна е неоснователно, писмените доказателства, на които се позовава молителят, не са нови писмени доказателства и не установяват нови обстоятелства в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на искането за отмяна съдът се е произнесъл с влязло в сила определение от 02.07.2019 г. по делото, с което е приел, че същото е подадено от надлежна страна, в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, в редакцията преди изменението, обн. ДВ, бр. 77/2019 г., поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледано по същество, искането за отмяна е основателно, по следните съображения:

Редовното съдебно производство е образувано по жалба на М.Д против заповед № 8121К-1069 от 15.07.2014 г. на министъра на вътрешните...