О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1553

гр. София, 27.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3351 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. против решение № 2960/16.05.2024 г., постановено по гр. д.№ 1529/2024 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като в тази част решението на районния съд е влязло в сила, като необжалвано от страните.

По иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено със заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от 30.03.2023 г., като именно на това основание с влязло в сила решение е прието за установено между страните по спора, че последващото прекратяване на трудовото правоотношение с атакуваната заповед е незаконосъобразно. В тази част решението на районния съд не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Доколкото с влязло в сила решение е установено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, то съдът е приел, че искът за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен, тъй като трудовото правоотношение е прекратено по искане на работника, преди издаването на незаконосъобразната заповед и не е налице хипотезата на оставане без работа по вина на работодателя, каквато е...