Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 2299 от 26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1310/ 2018 г., по описа на Административен съд - Варна (АС Варна).

В жалбата се поддържат твърдения за недопустимост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът е осъдил страна по делото, която не е издала обявения за нищожен административен акт, като твърди, че НЗОК не притежава пасивна процесуална легитимация и неправилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди.

На следващо място се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че не се доказва причинно следствена връзка между обявените за нищожни т. 2 и т. 3 от Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015 г. и претендираните суми от ищеца.

Намира, че обявените за нищожни точки от решението на НЗОК не касаят индивидуално определените месечни стойности по сключения договор между ищеца и ответника.

Изложени са аргументи, че липсват всичките три нормативно и кумулативно определени предпоставки, а именно причинно следствена връзка между незаконосъобразния административен акт на НЗОК и настъпилата вреда. Предвид посочените съображения се иска отмяна на решението, като неправилно и необосновано.

Ответникът МБАЛ "С. А - Варна" в Писмен отговор от 16.01.2019г. на касационната жалба счита решението на адм. съд за законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице основания за отмяната му. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В постъпила молба от 09.09.2019 г. на процесуалния представител на МБАЛ "С. А - Варна" се оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор.

В постъпила молба на 11.09.2019 г. от Национална здравноосигурителна каса се иска да се уважи касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила по чл. 7 от АПК.

Изложени са съображения, че съдът е установил първите две предпоставки, но не е изяснил факти, свързани с третата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че не са установени релевантните за случая обстоятелства, поради което моли да се отмени решението и делото да се върне за разглеждане от друг състав с указания.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 2299 от 26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1310/ 2018г., на АС Варна е ОСЪДЕНА Националната здравноосигурителна каса да заплати в полза на Многопрофилна болница за активно лечение „С. А– Варна“ АД, гр. В., бул.“Ц. О“ № 100, сумата от 464 109. лв.– главница и 117 700.21 лв. – лихви за забава върху главницата за периода от датата на възникване на вземането до датата на депозиране на исковата молба, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обявено за нищожно Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. на Надзорния съвет на НЗОК, в частта му по т. 2 и т. 3, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за претърпени имуществени вреди, представляващи обезщетение за лихви в размера над 117 700.21лв. до 119 248.52лв.

На последно място Националната здравноосигурителна каса е ОСЪДЕНА да заплати в полза на Многопрофилна болница за активно лечение „С. А – Варна“ АД, сумата от общо 8785 лв. /осем хиляди седемстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

За да достигне до този резултат АС Варна намира, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно – отменен като незаконосъобразен/ обявен за нищожен административен акт - Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. на НЗ на НЗОК, което в своите т. 2 и т. 3 е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от наличните по делото писмени доказателства.

Адм. съд е установил, че между страните по делото липсва спор, а и от представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, се установява, че ищецът е извършил и отчел лечебна дейност, която не е заплатена от НЗОК, а е обозначена като „надлимитна“, т. е. разходите за извършването й са останали за сметка на лечебното заведение. Доколкото със стойността на незаплатената лечебна дейност имуществото на ищеца е намаляло, същата представлява претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната правна норма предпоставка.

Приел е, че се налага извод, че претърпяната от ищеца имуществена вреда е настъпила във връзка с изпълнението на обявения за нищожен общ административен акт, като вредата е пряка, тъй като същата следва закономерно – по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от нищожното решение – всеки отказ от заплащане на извършена от болнично заведение, което има сключен договор с НЗОК, лечебна дейност през процесните периоди, извършен на основание Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015 г. на НЗ на НЗОК, има за последица оставена на извършените разходи за лечение за сметка на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ.

Изложил е доводи, че претърпяната от ищеца имуществена вреда е и непосредствена по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, като претендираните вреди представляват извършени лечебни дейности, които са останали за сметка на болничното заведение, тъй като не са заплатени от НЗОК, поради обозначаването им като „надлимитни“, т. е. същите се дължат именно на основание обявените за нищожни части от Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. на НЗ на НЗОК.

Приел е, че се налага обоснован извод, че е налице причинно - следствена връзка между обявените за нищожни части от Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. на НЗ на НЗОК и претърпените от ищеца имуществени вреди, т. е. доказан е и третият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът е възприел размера на иска, респ. размера на вредите, като е кредитирал експертното заключение по назначената ССЕ, като обективно и компетентно дадено и обосновано на доказателствата по делото. В него вещото лице, изчислявайки стойността на незаплатените дейности за всеки от процесните периоди по клинични пътеки, процедури и медицински изделия, както и дължимите лихви за забава е констатирало, че общият размер на незаплатените суми за месеците май 2015г., август 2015г., ноември 2015г., февруари 2016г. и март 2016г. е в размер на 464 109 лв., а общият размер на лихвите върху незаплатените суми за периода от датата на възникване на вземането до датата на депозиране на исковата молба е в размер на 117 700.21лв.

Сметнал е, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени от МБАЛ „С. А – Варна“ АД имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 464 109лв.– главница и 117 700.21лв. – лихви, като основателен и доказан по основание и размер. В останалата част /за претендираното обезщетение за лихви в размера над 117 700.21 лв. до 119 248.52 лв./ исковата претенция е била приета за неоснователна и недоказана и е била отхвърлена. Намерил е, че върху уважената част от иска следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение на АС Варна е НЕПРАВИЛНО.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на НЗОК за недопустимост на производството, поради това, че неправилно същата е конституирана като ответник по делото. Правилно АС Варна е приел, че исковата претенция, предявена срещу НЗОК, е допустима. Същата осъществява държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване и има качеството на ЮЛ. Предвид възложената със закон - чл. 6, ал. 1 от ЗЗО специфична дейност, тя се определя като държавен орган, независимо, че е извън системата на изпълнителната власт.

Производството по чл. 203 и сл. от АПК е исково и по него като ответник се конституира юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите - чл. 205 от АПК. На основание чл. 2 от ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса отм. , ДВ, бр. 19 от 05.03.2019 г./ е юридическо лице със седалище в гр. С. и с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Съгласно чл. 4, т. 1 от същия П. Н съвет е орган на управление на НЗОК.

С оглед на това, НЗОК притежава пасивна процесуална легитимация и правилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

От друга страна обжалваното решение на АС Варна е НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обявен за нищожен административен акт. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед посочените твърдения в исковата молба.

В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е уважил изцяло за главницата и частично за лихвите, без да предприеме процесуалните действия по установяване на всички правопораждащи отговорността факти, които обуславят претенцията по делото.

В съдебното производство не са изяснени и фактите, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и отменения акт.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съдът е установил първите две предпоставки, но не е изяснил факти, свързани с третата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Крайният извод на съда за наличието на тези предпоставки за ангажиране отговорността на НЗОК по отношение на предявения иск е формиран, без да са налице, изяснени всички релевантни обстоятелства.

С Решение № 5750 от 29.08.2016г. на Административен съд София град по адм. дело № 7527/ 2015г. е обявена нищожността на административен акт - Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. на Надзорния съвет на НЗОК в частта му по т. 2 и т. 3.

Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 493/ 12.01.2018 г. по адм. дело №11702/ 2016 г. на ВАС. На основание чл. 183 от АПК решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

Обявените за нищожни т. 2 и т. 3 от Решение №РД-НС-04-9/27.01.2015 г. касаят намаляване размера на определения със ЗБНЗОК 2015 г. бюджет по чл. 1, ал. 2 редове 1.1.3.6, ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8, като се предвижда да се разпределят до 95% от средствата, получени през 2014 г. за изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които има спешна диагностика и лечение и до 90% от средствата, получени през 2014 г. на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които няма спешна диагностика и лечение.

В съдебния акт не става ясно наличието и какво е проектирането на причинно - следствената връзка между обявеното за нищожно решение и претендираните вреди. Доколко обявените за нищожни т. 2 и т. 3 от решение от 27.01.2015 г. на НС на НЗОК касаят индивидуално определените месечни стойности по сключения между страните договор, и доколко същите са определени по реда на Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2015 г. (Правилата) (лист 189- 192 от делото). Не е изяснен въпросът дали обявените за нищожни решения на НС на НЗОК са основание за определяне на месечните стойности в индивидуалните договори.

В случая нищожността на административния акт е обявена, поради липса на компетентност - чл. 173, ал. 2 от АПК. Тази незаконосъобразност по отношение издателят на адм. акт - чл. 146, т. 1 АПК не е определяща в материално - правен аспект за същността на административното правоотношение. Не означава, че липсват определени финансови лимити на болничната медицинска помощ.

Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗЗО бюджетът на НЗОК се приема със закон от Народното събрание. Според чл. 29, ал. 3 ЗЗО със Закон за бюджета на НЗОК се приемат диференцираните разходи за здравноосигурителни плащания, изброени в точки от 1 до 8, включително за болнична медицинска помощ (т. 6). Според чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г. НС на НЗОК разполага с правомощие да приеме правила за определяне и изменение на стойностите по ал. 1, и ал. 2– годишните общи стойности на всяка РЗОК и на разходите на изпълнители на БМП. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗБНЗОК разпределението, обаче следва да се извърши в рамките на приетите със закона стойности по чл. 1, ал. 2, редове 1.1.3.6, 1.1.3.7 и 1.1.3.8.

Следователно стойността на разходите за БМП е определена на законодателно ниво.

Със законовата разпоредба на чл. 1, ал. 2, II. р. 1.1.3.6, р. 1.1.3.7 и р. 1.1.3.8 от ЗБНЗОК от 2015 г./отм./ сумите са точно определени за разходване. В съдебното производство не е установен размерът на законово определения бюджет на МБАЛ „С. А“ за 2015 г., съобразно ЗБНЗОК за 2015 г./отм./; размерът на бюджета, определен при действието на обявените за нищожни разпоредби и разликата между двете стойности. Съпоставянето на тази разлика със стойността на извършените и неплатени надлимитни стойности на медицински дейности, установени със ССЕ би била от значение за основателността и размера на исковата претенция.

Освен това законодателното разрешение на проблемите, във връзка с лимитираното заплащане на изпълнителите, допуска корекция на предварителните, месечно заложени обем и стойност на медицинската услуга, като за целта е предвиден специален ред. П. П за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2015 г. (лист 189- 192 от делото), приети в съответствие със законовата делегация на чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК изрично визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи, надхвърлящи месечните стойности и касаещи спешна диагностика и лечение, същият има право да подаде писмено заявление.

В този случай изпълнителят има право на увеличение до 5% от стойността на съответното тримесечие или до 5% от утвърдените стойности за следващото тримесечие - чл. 8, ал. 1 от Правилата. В случая от адм. съд не е отчетено, доколко част от претендираните като вреди - незаплатени медицински дейности, попадат в тези 5 % и кои са извън допустимото нормативно увеличение. Дали са били заявени и как са възприети от адм. орган.

В конкретния случай съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК. По делото не е изяснено дали е налице надвишение на лимитите и в какво се състои същото.

Следвало е назначената експертиза, която след като се запознае с всички доказателства по делото и с документацията на РЗОК и МЛЗ да даде заключение по спорните въпроси, посочени по - горе. След като това не извършено е довело до непълна преценка на релевантните факти по делото. Същото подлежи на изясняване с допълнителна или тройна експертиза.

Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване предмета на делото и до липса на фактически установявания по претендираните имуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на НЗОК на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Поради изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на адм. съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания на страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, относно това кои факти и обстоятелства от значение за делото се нуждаят от доказване, съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Следва да се установи налице ли е и съответно в какво се състои причинната връзка между обявения за нищожен адм. акт и твърдените вреди.

След това съдът следва да постанови решение, след преценка на предпоставките за ангажиране на отговорността на НЗОК по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед резултата по настоящото дело, страните не си дължат разноски, като такива следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решение по съществото на предявените искове и в зависимост от изхода на спора.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2299 от 26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1310/ 2018 г., по описа на Административен съд - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.