Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Д., подадена от председателя, срещу Решение № 531 от 08.05.2018 г. по адм. д. № 1221 от 2017 г. на Административен съд – София – област, с което е отменена разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д..

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, постановено при наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице нарушения на разпоредбите на ЗНА за съответствие на приетата разпоредба на по – висок по степен нормативен акт. В жалбата се твърди, че в нормата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата са уредени отделни хипотези, които са различни от хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и при тълкуването й се установява, че тя има санкционен характер във връзка с неизпълнение на други задължения, установени в подзаконовия нормативен акт. Иска се отмяна на решението.

Ответникът – „ДФ Имобилиен“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. В.Г в писмен отговор излага доводи относно неоснователността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С атакуваното пред настоящата инстанция...