О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1501
гр. София, 27.03.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Е. Д.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 5161 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 09.12.2024г. от Р. Н. Н. молба за изменение на постановеното по делото определение от 11.11.2024г. в частта за разноските, с която молителката е осъдена да заплати на ответника по касационната жалба „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, ЕИК 205643269, сумата 7400 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Твърди се, че адвокатският хонорар от 7400 лв. не е съобразен с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Иска се намаляването му поради прекомерност.
Ответникът по молбата „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, ЕИК 205643269, сега с променено наименование „Сова пропъртис“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. Д. взема становище за неоснователност на молбата. Изтъква, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен въз основа на данъчната оценка на имота и съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа /загл. Изм. ДВ бр. 14/2025г./.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.
С постановеното по делото определение № 5119 от 11.11.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 19.07.2023г. постановено по гр. д. № 217/2023г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на Р. Н. Н.. Осъдена е Р. Н. Н. да заплати на „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, ЕИК 205643269 сумата 7400 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд се развива в закрито заседание и страните не могат да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им.
Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Тези минимални размери могат да служат само като ориентир при определяне на разноските. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Приема се в създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т. е. че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая правният спор се отличава с фактическа и правна сложност около и над средната за вещни дела. Извършената адвокатска работа, за която се претендират разноски, се състои в представяне на писмен отговор на касационната жалба, в който е взето кратко становище по основанията за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата. В изложението към касационната жалба са поставени дванадесет правни въпроса, но в отговора на ответника те не са обсъждани с довод, че се отнасят до спора по същество. Видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника за предходната инстанция е 2000лв.
При съобразяване на горните обстоятелства настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение от 7400лв. е прекомерно, не съответства на обема и тежестта на положения труд. На основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размер на 2400лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 5119 от 11.11.2024г. постановено по настоящето дело в частта за разноските, както следва:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК присъденото в полза на „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, ЕИК 205643269, сега с наименование „Сова пропъртис“ ЕООД адвокатско възнаграждение, дължимо от Р. Н. Н., от 7400 лв. на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: