Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на З.И от [населено място], [община], подадена чрез адвокат И.А, против Решение № 2747/20.12.2018 г., постановено по административно дело № 1810/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 431/25.04.2018 г. на Кмета на О. Р, нареждаща премахване на незаконен строеж „Пристройка към източната част на съществуваща жилищна сграда”, находяща се в УПИ VII – 773, кв. 77 по регулационния план на с. П., община Р..

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорват се правните изводи, възприети от съда, като се твърди, че същите са изведени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорената заповед.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Атанасов, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея и се присъдят сторените от доверителя му разноски.

Ответната страна – Кметът на О. Р се представлява от юрисконсулт Спирова, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, издадена от Кмета на О. Р, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на З.И да премахне строеж, квалифициран...