Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/.
Образувано е по касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП против решение № 814/19.04.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 811/2019 г., с което е отменена негова заповед № 90-ФК/12.03.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 550 лв.
С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Анико АД“ ЕООД против оспорената заповед. Изразява несъгласие с извода на съда, че с налагането на ПАМ в случая не се постига нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, тъй като при налагането на мярката той действа при условията на обвързана компетентност, т. е. длъжен е да я наложи след като е установил, че е извършено нарушението, а преценката относно нейната целесъобразност е направена от законодателя.
Ответникът по касационната жалба – „Анико АД“ ЕООД, ЕИК 204808718 със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. „Й. Е“, № 22, ет. 1 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Д и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд и заявява искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била заповед № 90-ФК/12.03.2019 г, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Анико АД“ ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – сладкарница „Синчец“, находящ се в гр. В.,ул. „В. Д“, № 28, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 2 бр. торта „Гараш“, 2 бр. кафета и 1бр. минерална вода на стойност 9, 40 лв. на 10.03.2019 г. в 11:00 ч., удостоверено с протокол за проверка серия АА № 0348961 от 10.03.2019 г. и приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен финансов отчет, опис на паричните средства и декларация от К.Е, работеща в обекта. Покупката е направена от инспектор Горев, извършил проверката, преди да се легитимира.
Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че в същата са изложени мотиви относно продължителността на срока. В решението са изложени съображения относно липсата на спор по фактите и доказаност на твърдяното от приходния орган нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство във връзка с полученото плащане от клиент на 10.03.2019г. на стойност 9.40лв. Решаващия съд е обсъдил защитната теза на жалбоподателя, според която фактическият състав на покупко-продажбата не е довършен, като това твърдение не е споделено от съда. Обосновал е извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като наложената ПАМ в случая не постига регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, а именно да предотврати или преустанови административно нарушение или да поправи вредните последици от него. Според съда посочената в заповедта цел „превъзпитание на нарушителя“ е несъстоятелна, тъй като такава цел законът възлага на административното наказание, което евентуално би било наложено успоредно, но не и на мерките за административна принуда. Поради това не е налице посоченото в мотивите в оспорената заповед основание за налагане на ПАМ, а именно – предотвратяване на бъдещи нарушения от същия вид. С налагането на ПАМ правата на търговеца се увреждат в по-голяма степен отколкото е необходимо с оглед постигането на целта на закона, което в противоречие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Възприет е крайния извод, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като поставя цели противоречащи на законоустановените цели на административна принуда, съставляващо нарушение на по чл. 146, т. 5 от АПК.
Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и неправилно.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Със заповед № ЗЦУ-ОПР -16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП издаването на заповедите за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС е възложено на началниците на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП.Зедта е мотивирана с констатираното на 10.03.2019 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, а именно – неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за извършената продажба. Извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан на работещото в търговския обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства.
Както правилно е посочил касационният жалбоподател в своята жалба, върху него пада тежестта да докаже, че нарушението е извършено, тъй като именно това е основанието за налагането на ПАМ според текста на закона – „ПАМ се прилага на лице, което извърши…“, т. е. правната норма не му предоставя възможност за свободна преценка относно това дали да наложи или не мярката. В случая административният орган не действа в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност. Той прави не преценка, а проверка за това дали са налице условията и предпоставките, визирани в правната норма, и действа в съответствие с нормативно предписания начин. От изложеното следва, че административният орган не извършва преценка относно целесъобразността на наложената ПАМ и не е длъжен да излага мотиви в тази връзка, когато действа при условията на обвързана компетентност. Преценка за съответствието на административния акт с целта на закона той дължи, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, защото само тогава законодателят му предоставя възможност да избере между няколко /поне две/ възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно.
Принципно вярно е съждението, изложено от административния съд, в мотивите на неговото решение, че с налагането на ПАМ не се гарантира преустановяване извършването на нарушения от същия вид от търговеца, а съгласно чл. 12 ЗАНН с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. В тази връзка следва да бъде споделена тезата, застъпена от проф. К.Л в неговия труд „Принудителни административни мерки“, издание на „С. Н“ АД, София, 2017 г., стр. 82 – стр. 83. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена.
Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Именно поради това е неоснователен доводът на ответника по касация, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди да е издадено наказателно постановление опорочава административното производство.
Преценката на административния орган относно срока на ПАМ, а именно 10 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Срокът е съобразен със стойността на покупката и с обстоятелството, че при проверката в търговския обект не е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност.
С оглед изложеното оспореното първоинстанционно решение като неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Анико АД“ ЕООД.
РАЗНОСКИ: При този изход на спора основателни са претенциите на касатора за присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, които са заявени своевременно пред първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е общо в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание пар. 1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, което е Националната агенция за приходите.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 814/19.04.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 811/2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Анико АД“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. „Й. Е“, № 22, ет. 1, представлявано от управителя Г.Д против заповед № 90-ФК/12.03.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Анико АД“ ЕООД, ЕИК 204808718 със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. „Й. Е“, № 22, ет. 1, представлявано от управителя Г.Д, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – София – Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление, Отдел „Оперативни дейности“ - Варна разноски в размер на 270 лв. /двеста и седемдесет лева/. Решението не подлежи на обжалване.