Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/ чрез процесуален представител срещу решение № 468 от 21.01.2019г. на Административен съд София град по адм. дело № 6713/2018г. С него се отменя писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание изх. № 29-02-72/4.06.2018г. на директора на СЗОК с която на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО МБАЛ Сердика ЕООД е поканено да възстанови неоснователно получена сума в общ размер на 67970.31 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, МБАЛ Сердика ЕООДчрез процесуален представител адвокат на представляващия дружеството взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратгура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отедление намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна попследните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на МБАЛ Сердика ЕООД срещу цитираната писмена покана. С нея се разпорежда възстановяване на неоснователно получени суми в отчетени дейности по КП № 240/ст. 298/ над допустимата съгласно ДЛА на клиничната пътека по ИЗ на хоспитализирани лица.

Съзраженията са били за незаконосъобразност на поканата с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил писмената покана. Констатирал нарушения на административнопроизводствените правила като основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Изразява се в обхвата на разпоредената проверка назначена със заповед № РД-18-1321/9.10.2017г. в която се посочва изпълнението по договор № 22-3313/10.05.2017г. за оказване на БП по КП и № 22-6945/10.05.2017г. за оказване на БП по АМБ.ПР. а в писмената покана се посочва нарушения извършени по здоговори които не са посочени в заповедта. Нарушението приел за съществено и като самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. На следващо място е прието, че акта е издаден в нарушение на материалния закон отм. енително основания по чл. 146 АПК, друго основание, наред с вече установеното за отмяна на акта като незаконосъобразен. При спорен въпрос за допустимия брой на извършените медицински дейности на годишна база и липсата на информация залечението на ЗОЛ е прието, че лечебното заведение не може да откаже лечение и същесвременно да носи да носи отговорността за заплащането натова лечение. Предвид изложеното е постановено решението. Решението е правилно.

Възраженията в касационната жалба се свеждат до това, че обхвата на проверката посочен със заповед № РД18-1321/9.10.2017г. на директора на СЗОК - л. 148 от делото е и във връзка с § 11 от НРД за МД за 2017г., според който в случая на констатирани нарушения до 31.03.2017г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ се прилагат глобите и санкциите предвиждани за съответното нарушение по ЗЗО и решението от 29.03.2016г. на НС на НЗОК като се спазва процедурата за осъществяване на контрола по ЗЗО и този НРД. Така мотивирана заповедта не дава възможност обаче за проверка от назначената комисия по своя преценка. Комисията следва да има ясен и точен предмет на проверка и период във времето като гаранция за осъществяване на процесуалните права на проверявания изпълнител на болнична помощ. В настоящият случай проверяващият орган сам е преценил изпълнението на кой договор да проверява, като е проверил изпълнението по договор за който няма възлагане, което е нарушение на административно производствените правила. Позоваването в случая на разпоредбата на § 11 от ПЗР НРД за МД за 2017г. е само възможност за административния орган да извърши проверки по изпълнението на медицински дейности преди 2017г., но когато се позовава на нея органът следва да определи точно предмета на проверката. В случая позоваването е само формално без да се посочват периоди преди 31.03.2017г., поради което съдът правилно е приел, че има нарушение на административнопроизводствените правила като основание по чл. 146 АПК за отмяна на писмената покана.

Налице и констатираното основание нарушение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че има превишение на извършените медицински дейности на болничното лечение по КП № 240, но тези обстоятелства не са в ущърб на ЗОЛ, няма задължение и възможност за лечебното заведение да установи предходните процедури, а в случая се установява от експертиза, че извършените процедури в повече са били и наложителни, въпреки ограничението на годишна база.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноските в размер на 1500 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 2 21, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 468 от 21.01.2019г. на Административен съд София град по адм. дело № 6713/2018г.

ОСЪЖДА НЗОК да заплати в полза на МБАЛ Сердика ЕООД сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски, възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.