Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н.С, чрез пълномощник по делото адв. В.Ф, против решение № 136/20.04.2018 г., постановено по адм. дело № 756/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т (АС – В. Т), с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 3-3/13.09.2017 г. на началника на Регионално управление на образованието (РУО) – В. Т.

Касационната жалбоподателка излага съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи за несъответни на данните и доказателствата по делото. Моли за отмяна на съдебното решение с пререшаване на спора по същество, като съдът прогласи нищожността на оспорения административен акт, евентуално – отвени същия като незаконосъобразен и върне преписката на административния орган за предоставяне на търсената обществена информация във вида и формата, поискани от заявителката. Алтернативно моли след отмяна на съдебното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски, за двете инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на евентуално заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до законоустановения минимум.

Ответната страна – началникът на РУО – В. Т, чрез процесуален представител по делото юрк.. Д, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмен отговор и депозирана по делото писмена защита излага подробни съображения за постановяване на оспорения съдебен акт в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства. Поддържа искане за отхвърляне на касационното оспорване и оставане на решението на АС – В. Т в сила. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационната жалбоподателка адвокатско възнаграждение, в случай че бъде постановено решение в нейна полза и й бъдат присъдени разноски, като моли съда да съобрази минимално предвидения размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Аргументира становище, че първоинстанционният състав е обсъдил всички относими към спора възражения и правнорелевантни факти, като спрямо неотносимите такива не е длъжен да се произнася с нарочни мотиви. При извършения контрол за законосъобразност на оспорения административен акт не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като правилно е оценил съответствието на акта с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 271/22017 г. по описа на АС – В.Т.П на Н.С на достъп до поисканата обществена информация е било удовлетворено от административния орган, като формулираните от жалбоподателката претенции относно формата на обективиране на отговора в конкретния случай попадат извън приложното поле на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) и преследваните с него легитимни цели.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, обсъди становищата на страните и събраните по делото относими доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Н.С срещу решението на началника на РУО – В. Т, първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като същото е съответно на материалните норми и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е правилно.

Ясно и подробно изяснена от съда е фактическата обстановка по делото, по отношение на която не е налице спор между страните. Същата следва да бъде изцяло възприета от настоящия касационен състав като съответстваща на събрания доказателствен материал. Несъответно на данните по административната преписка е твърдението на касаторката, че еднозначно била заявила пред административния орган желанието си, търсената от нея информация да й бъде предоставена във формата по чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗДОИ – „копия на материален носител“. Правилно съдът е установил, че първоначално заявеното от Н.С относно формата на предоставяне на информацията, а именно по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, е било впоследствие изменено с нейно възражение Вх. № РД 27-3/22.03.2017 г. Макар и при липсата на саморъчно положен подпис на заявителката върху така подаденото възражение, от материалите по делото несъмнено се установява, че същото изхожда от Н.С и следва да бъде зачетено като надлежно обективирано от нейна страна волеизявление. Съобразявайки тези факти, съдът правилно е преценил, че с оспореното решение № 3-3/13.09.2017 г. началникът на РУО – В. Т (задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ) е предоставил в пълен обем поисканата с т. 1 от заявление Вх. № РД 27-3/15.03.2017 г. информация, състояща се в: препис-извлечение от протокола, изготвен от конкурсната комисия с председател инж. К.В с класирането на всички успешно издържали конкурса за заемане на длъжността „директор“ на ОУ „Св. П. Е“ – гр. В. Т, както и получените брой точки от всички участници и крайното класиране. Видно от доказателствата по делото, решението на органа за предоставяне на достъп до информацията, заедно с копие от горепосочената информация, са били изпратени на посочения от заявителката адрес на електронна поща – [електронна поща].

Нито в първоинстанционното съдебно производство, нито в това пред настоящия съд, Н.С оспорва по същество факта, че е получила исканата информация. Предмет на оспорването й и пред двете съдебни инстанции е начинът, по който информацията й е била предоставена. Жалбоподателката твърди, че това е следвало да стане не само по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, но и че така посочената форма на предоставяне на достъпа предполагала копието на материален носител да бъде оформено като извлечение от официален писмен документ.

Законосъобразен е изводът на съда, че заявените от жалбоподателката претенции в тази насока са неоснователни. Никъде в нормативната уредба не е предвидено, че по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗДОИ и за целите на осъществяване на достъп до обществена информация, регламентиран със ЗДОИ, „копие на материален носител“ следва да бъде тъждествено на официално заверен препис или извлечение от официален документ, които съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК имат същата доказателствена сила като оригиналите. Правото на достъп до обществена информация е свързано с легитимната цел да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. За реализирането на тази цел заявителите имат право да получат достъп до съответната информация, съставляваща обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, като същата следва да е налична и да се съхранява от сезирания задължен субект. Задължение на последния е да я предостави във вида, в който е създадена и се съхранява при него, без да е необходимо нарочното изготвяне на какъвто и да е вид документ за целите на предоставяне на търсената информация. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗДОИ информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител, с оглед на което от значение за реализиране правото на достъп до информацията е нейният характер на „обществена“, а не видът на конкретния материален носител, на който същата бива съхранявана, съответно предоставяна. Производството по ЗДОИ няма удостоверителен характер и законът не поставя изискване, преди да предостави исканата информация, задълженият субект първо да изготви извлечение от официален документ, притежаващо материалната доказателствена сила на документите по смисъла на чл. 179, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК. Закономерно – предоставените по реда на ЗДОИ данни, независимо от конкретния материален субстрат, в който са обективирани, имат значението на информационен, а не на доказателствен източник. Поради това целта на ЗДОИ се счита за постигната и с предоставянето на обикновен препис от съответния документ, съдържащ търсената информация, като всякакви други претенции относно формата на получаване на информацията, извън предвидените в ЗДОИ, са неотносими към преценката за законосъобразното й предоставяне от страна на сезирания задължен субект.

Въз основа гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни и необосновани възраженията на жалбоподателката, свързани с претендираната от нея незаконосъобразност на решението на началника на РУО – В. Т поради необективирането му по посочения от нея (и то едва във фазата на съдебното оспорване) начин. Очевидно е желанието на касаторката да получи точно определен вид документ (притежаващ силата на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179 ГПК), за което обаче редът по ЗДОИ е неприложим. Преследваната с правото на достъп до обществена информация по ЗДОИ легитимна цел е била постигната с изпращането по електронен път на поисканата от Н.С информация, съставляваща препис-извлечение от протокола с класирането на всички успешно издържали конкурса кандидати заедно с информация за получените от всеки от тях брой точки и крайното класиране.

Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и доводът на касаторката за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд поради липсата на изрично произнасяне по релевираното от нея възражение за нищожност на административния акт. Решаващият състав на АС – В. Т е извършил съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт в обема, изискуем съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК.Нтелно е възражението за неконстатирана нищожност на акта, при основанията по чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречие с влязлото в сила за страните по настоящото дело съдебно решение № 238/12.07.2017 г. по адм. дело № 271/2017 г. по описа на АС – В.Т.Р № 3-3/13.09.2017 г. на началника на РУО – В. Т е изцяло съобразено с указанията, дадени с цитираното решение на съда. В мотивите на същото ясно е указано, че подписите на членовете на конкурсната комисия представляват лични данни – защитена от закона информация, и като такава не следва да бъдат предоставяни на заявителката. Поради това и доколкото решение № 238/12.07.2017 г. по адм. дело № 271/2017 г. на АС – В. Т не съдържа диспозитив досежно предоставянето на тези данни, то получената от Н.С информация, предоставена й с оспореното решение на началника на РУО – В. Т, съответства напълно на влязлото в сила и задължително за страните съдебно решение. В тази връзка, като не е констатирал наличието на противоречие на оспореното решение със съдебния акт – основание за нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен правен резултат.

При правилно установена фактическа обстановка, обосновано и в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон, АС – В. Т е мотивирал крайния извод, че административният орган е предоставил търсения достъп до обществена информация в обем и по начин, съответстващ на заявеното от касаторката и съобразен с действително заложената в специалния закон легитимна цел за информиране на гражданите относно дейността на задължените субекти.

С оглед всичко гореизложено, като е отхвърлил жалбата на Н.С срещу решение № 3-3/13.09.2017 г. на началника на РУО – В. Т, Административен съд – В. Т е постанови правилно решение, спрямо което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Извършената служебна проверка констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство, предвид липсата на заявена от ответника по касация претенция в този смисъл.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136/20.04.2018 г., постановено по адм. дело № 756/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т. Решението е окончателно.