Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.07. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ТОТКА КАЛЧЕВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело №548/2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ЗАД”Б” А., гр. С., с вх. №37262 от 20.05.2010 год. на Софийския градски съд, чрез адвокат И, срещу Определение №6498 от 27.04.2010 год. по гр. д. №4490/2010 год. на Софийския градски съд, Б-1, с което са оставени без уважение частните жалби на З. „Б” и „К” О. срещу постановление на ЧСИ Г. Д. по изп. д. №20107810400193, с което е намален дължимият от застрахователното дружество в изпълнителното производство адвокатски хонорар, заплатен от взискателя „К”О. от 29809.36 лв. на 9873 лв. Софийският градски съд е приел, че Постановлението на ЧСИ е съобразено както с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, така и с чл. 10, т. 2 и §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател подържа, че определението на съда, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител, с което е намалено дължимото от ЗАД”Б” А. заплатеното от взискателя „К” О. адвокатско възнаграждение за сумата над 2809.11 лв. до 9873 лв., е недопустимо, р. п. неправилно. Твърди, че жалбите, по които се е произнесъл Софийският градски съд, нямат характер на частни жалби, производството следва да се развие по реда на чл. 435 и сл. ГПК и съдебният акт, с който съдът следва да се произнесе не е определение, а решение. Като основание за достъп до касация...