Тотка Калчева

при секретаря. .................. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т.д.№ 520 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по ч. т.д. № 520/2010г. е образувано по частна жалба на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, гр. С. срещу определение № 1396/21.05.2009г., постановено по ч. гр. д. № 434/2010г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено определение № 647/25.03.2010г. по ч. гр. д. № 1996/09г. на Пазарджишкия районен съд и въззивният съд е констатирал, че е настъпило спиране на принудителното изпълнение по заповед № 1234/29.06.2009г., издадена по ч. гр. д. № 1996/2009г. по силата на закона и е спрял изпълнителното производство по изп. д. № 20095220401198/2009 на ДСИ при Пазарджишкия районен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като длъжникът в заповедното производство не е заявил искане за спиране на принудителното изпълнение.

Ответникът К. Н. Ш., гр. П. изразява становище за недопустимост на частната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, ТК, І отд. констатира, че частната жалба е недопустима.

С обжалваното определение е констатирано спиране по силата на закона на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед – документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Искането за спиране следва да се заяви в срока за възражение от длъжника съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК, но само в случаите по чл. 420, ал. 1, т. е. когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на някой от актовете по чл. 417, т. 1 – 8 ГПК.

По тези съображения въззивното определение не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 2 или ал. 3 ГПК, поради което не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.

На основание чл. 81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на...