Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на К. И. Б. от кв. Драгалевци, гр. С. против разпореждане на Софийски градски съд от 15.04.2010 год., постановено по гр. д. № 996/2008 год., с което на осн. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ГПК е върната подадената от страната касационна жалба с вх. № 36351/09.07.2009 год., допълнена с касационна жалба/ допълнение/ вх. № 26589/13.04.2010 год. срещу въззивно решение на същия съд от 03.06.2009 год., по гр. д. № 996/ 2008 година, поради неотстранена в срок нередовност на същата.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.

Частният жалбопадател поддържа, че доколкото нередовността на подадената от него касационна жалба срещу горепосочения въззивен съдебен акт е обусловена от предоставената му по реда на чл. 95 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 25, ал. 3 от ЗПП неефективна правна помощ, то не е налице законово основание неблагоприятните правни последици да бъдат възложени нему.

Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Обстоятелството, че предмет на същата е определение, за което е предвидено двуинстанционно разглеждане, подлежащо за първи път на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното разпореждане Софийски градски съд, явно е счел, че в определения законов срок, предоставен на настоящия частен жалбоподател, представляван от назначения по реда на чл. 95 ГПК, във вр. с чл. 94 ГПК и чл. 25, ал. 3 ЗПП служебен адв. М. Т., за отстраняване нередовността на подадената от същия касационна жалба вх. № 36351/09.07.2009 год., допълнена и уточнена с касационна жалба / допълнение/ вх. № 26589 /13.04.2010 год. дадените от въззивния съд, в съответствие с разпореждане на ВКС № 116 от 04.03.2010 год., конкретни указания не са изпълнени, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 285, ал. 1ГПК и следва да се наложи въведената със същия процесуална санкция.

Определението е неправилно.

С разпореждане на Председателя на ТК на ВКС № 116 от 04.03.2010 год., постановено по преписка вх. № 3162/23.02.2010 година, постъпила в ТК на ВКС на 25.02.2010 година е констатирана нередовност на подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 03.06.2009 год., по в. т. д. № 996/2008 год., изразяваща се в липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което същата е върната на Софийски градски съд за изпълнение изискванията на чл. 285, ал. 1 ГПК.

В съответствие с така постановеното от Председателя на ТК на ВКС, разпореждане администриращият касационната жалба на К. И. Б. състав на Софийски градски съд я е оставил без движение, като е дал подробни указания на страната, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Съобщението, адресирано до касатора Б., съдържащо указанията на въззивният съд е получено лично от същия на 06.04.2010 година.

С депозираната в канцеларията на Софийски градски съд касационна жалба /допълнение/ вх. № 2* на 13.04.2010 год. последният формално е спазил дадения му от съда срок по чл. 285, ал. 1 ГПК.

Доколкото, обаче, тази имаща уточняващ характер касационна жалба/ допълнение/ не е била подписана от определения по реда на чл. 95 ГПК, във вр. с чл. 94 ГПК и чл. 25, ал. 3 ЗПП адвокат, то по отношение на същата отново са били налице предпоставките на процесуалния закон за оставянето и без движение, като нередовна и администриращият съд е следва да укаже на касатора да изпълни изискването на чл. 284, ал. 2, пр. първо ГПК, явяващо се и предпоставка за извършване на необходимата преценката относно изпълнението или не на предходните указания на въззивния съд във вр. със задължителните към касационната жалба приложения - арг. от чл. 284, ал. 3 ГПК.

Затова, като не е съобразил горното СГС неправилно е приложил процесуалния закон.

Същевременно с оглед връченото на 21.04.2010 година на служебния адвокат на касатора адв. М. Т. от САК съобщение за оставяне на подадената от касатора К. Б. и приподписана от последната касационна жалба вх. № 36351/ 09.07.2009 год. без движение, следва да се приеме, че депозираната от същата, в качеството и на назначен по реда на чл. 95 ГПК, във вр. с чл. 94 ГПК пълномощник на страната молба - уточнение вх. № 31042/28.04.2010 година е осъществено в рамките на указания от СГС по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК законов срок.

От своя страна обстоятелството, че в съдържанието на тази молба - уточнение формално е инкорпорирано изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава правен извод, че предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не са били налице.

Отделен в тази вр. остава въпросът дали по същество така въведените от касатора основания за касационно обжалване са съобразени с изискванията на процесуалния закон, но доколкото тази преценка, възложена в изключително правомощие на касационната инстанция се осъществява само и единствено в производството по чл. 288 ГПК с оглед основателността на искания достъп до касационен контрол, то отсъства процесуална възможност за налагане на процесуалната санкция по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради евентуалната им немотивираност и като не е съобразил гореизложеното Софийски градски съд е постановил обжалваното определение при наличие на сочените от частния жалбоподател пороци, водещи до отмяната му.

Водим от изложените съображения и на осн. чл. 278, ал. 1 ГПК, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждането на Софийски градски съд от 15.04.2010 год., по гр. д. № 996/2008 год. за връщане на подадената от К. И. Б. касационна жалба вх. № 36351/09.07.2009 год., допълнена с касационна жалба вх. № 26589/13.04.2010 год., поради неотстранена в срок нейна нередовност.

ВРЪЩА същата, заедно с приложенията на Софийски градски съд за извършване на следващите се процесуални действия по размяна на книжата, след което да се изпрати на ВКС, ТК по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: