Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на „Карми КММ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б. срещу решение №2456/27.12.2018г., постановено по адм. дело №2128/2018г. на Административен съд-Бургас, с което е отменено действие на началника на СГКК – Бургас по чл. 53, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53а, т.1 от ЗКИР за изменение на действащата КККР с вписване на К.К в КР като собственик на 305кв. м. от имот с идентификатор 11538.504.8 по нот. акт №126, т. 3, рег.№921, н. дело № 680/2002г. и преписката е върната за ново произнасяне с конкретни указания. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици.
Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът К.К не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и алтернативно - за нейната основателност.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима само по отношение на частта от решението, с която се връща преписката на административния орган за ново произнасяне, тъй като в тази си част решението е неблагоприятно за касатора. В останалата част, с която е отменено оспореното от „Карми КММ“ ООД действие на началника на СГКК-Бургас по чл. 53а ЗКИР, обжалваното решение е благоприятно за касатора, поради което касационната му жалба е недопустима по реда на ал. 1, чл. 210 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалва решението има само страната по делото, за която то е неблагоприятно. Обжалваното решение в отменителната му част, с която е уважено оспорването на „Карми КММ“ ООД, освен че е благоприятно за дружеството, има и конститутивен характер и действие „по отношение на всички“ – чл. 177, ал. 1, предл. второ от АПК. Мотивите към съдебния акт нямат самостоятелно значение и не могат да се обжалват отделно от диспозитива, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо - т. 18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Предвид това касационната жалба следва частично да се остави без разглеждане и се прекрати образуваното касационна производство в частта, с която се обжалва решението в отменителната му част.
В останалата част, с която се обжалва решението, в частта, с която е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, касационната жалба се явява основателна, тъй като решението в тази част е постановено в противоречие на чл. 173, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК.
В производството по оспорване действията на началника на СГКК по чл. 53а ЗКИР, административният съд не разполага с контролно отм. енителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, в случая действие по чл. 21 АПК във вр. с чл. 53а ЗКИР, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция. Освен това дадените на административния орган задължителни указания в обжалваното решение са за „събиране служебно на информация за актуалните данни на собственост“ на К.К - заявител на изменението на КР, каквото задължение не е разписано в ЗКИР за началника на СГКК – да изисква служебно информация от Служба по вписванията. Тези указания на съда и връщането на административната преписка за ново произнасяне, възлагат на административният орган задължение за извършване преценка за правото на собственост, която е извън неговите правомощия.Началникът на СГКК не разполага с компетентност да разреши спора за принадлежността на правото на собственост, нито да прецени действителността и актуалносттана представените документи, удостоверяващи това право – чл. 53 ЗКИР. Ето защо, в тази част решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
О. Б. Р. касационната жалба на „Карми КММ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б. срещу решение №2456/27.12.2018г. по адм. дело №2128/2018г. на Административен съд-Бургас, в частта, с която е отменено действие на началника на СГКК – Бургас по чл. 53, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53а, т.1 от ЗКИР за изменение на действащата КККР с вписване на К.К в КР като собственик на 305кв. м. от имот с идентификатор 11538.504.8 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение №2456/27.12.2018г. по адм. дело №2128/2018г. на Административен съд-Бургас, в частта, с която е постановено връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган по заявление вх.№01-272804/19.07.2018г. на К.К.
Решението в прекратителната му производството част е с характер на определение и подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването на касатора „Карми КММ“ ООД, а в останалата част е окончателно.