Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Сияйна, №3, ап. 1, представлявано от К.М-управител, чрез адв.. А, срещу решение №775 от 05.04.2019 г. постановено по адм. д.№1749 по описа на Административен съд гр. П. за 2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-16001317005660-091-001 от 15.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №309/31.05.2018 г. на Директора на Дирекция „О”ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 11 699.95 лв. главница и лихви в размер на 1 619.41 лв.; освен това е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството и допълнително са му установени задължения за корпоративен данък за 2014 г.; 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 3 009.98 лв.- главница и лихви в размер на 407.70 лв.

При осъществената проверка за законосъобразност на РА, съдът е приел, че е издаден въз основа на редовно възложено и проведено ревизионно производство, от компетентен органи и в рамките на възложените му правомощия. Не са констатирани съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА.

Установено е, че за ревизирания период основната дейност на дружеството е подизпълнител на куриерски услуги, куриерска дейност, логистични услуги и складови дейности, както и франчайзинг. По искане на ревизираното лице по делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която не установява нови факти от значение за правилното разрешаване на правния спор.

Съдът е приел, че съгласно механизма на ДДС следва да е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка и материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит.

За да се признае на получателя по облагаема доставка...