Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Е.М, против решение № 1412/06.03.2019 г. по адм. дело № 5941/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлен изцяло искът на Милев предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева от неизвеждане за престой на открито в ареста на „М. В“ № 2 в събота и неделя за периода от 08.12.2013 г. до 01.05.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното му плащане. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд е сезиран с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от Е.М против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е отправена претенция за заплащане на парично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от 08.12.2013 г....