Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби от Директора на Дирекция ”ОДОП”- Пловдив при ЦУ на НАП и от Л.Я, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 862 от 16.04.2019г., постановено по адм. дело № 2129 от 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Директорът на Дирекция „ОДОП“- Пловдив обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която чрез изменение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р- 16001617006090-091-001 от 04.04.2018г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014г. за разликата над 16 150.70 лв. и за 2015г. – над 393.07 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, както и относно определените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за 2015г. съответно за разликата над 54.85 лв., 34.28 лв. и 21.43 лв., ведно със съответните лихви за забава. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал вариант втори от заключението по проведената ССчЕ, в което при изследване на паричния поток на ревизираното лице са признати като приходи получен заем от Л.К и сума в размер на 41 228.46лв., предоставена от „Валдимекс“ ООД. Сочи, че липсват доказателства за предаването на спорните суми, както и за получаване на сума в размер на 45 000лв. от съпруга на ревизираната. Намира, че решаващият състав е допуснал грешка при определяне на осигурителните вноски за 2015г., като в подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и иска отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Л.Я,...