Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на С.П от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. И.М, против решение № 168/18.04.2019 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. д. № 658/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-03000817008273-091-001/25.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърдена с решение № 254/15.10.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 463.98 лв.
В касационната жалба се твдърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Според касатора спор по фактите няма и съдът подробно е описал събраните доказателства, но е достигнал до неправилни изводи относно това, че ревизираното лице не е разполагало с достатъчно средства, за да покрие направените разходи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП – Варна – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. И.Й по съображения, изложени в писмена защита. Заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 598.35 лв.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Добричкия административен съд е била част от РА № Р-03000817008273-091-001/25.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 254/15.10.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. След проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – несъответствие между декларираните/получени приходи, доходи на ревизираното лице и имущественото му състояние за 2011 г. и 2015 г. – с акта в оспорената му част са установени задължения на С.П за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2011 г. в размер на 3 107.71 лв. и лихва – 1 971.14 лв.; за 2015 г. – в размер на 234.95 лв. и лихва – 53.20 лв.
Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на частта от РА, потвърдена с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК, и към него е приложен ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК.
Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е констатирано още при извършената проверка, приключила с протокол № ПФ-03000817000233-073-001/10.11.2017 г., който заедно с документите към него е присъединен към доказателствата, събрани в ревизионното производство. Същото е потвърдено от ревизиращия екип видно от констатациите в РД след обсъждане на всички, събрани при ревизията документи.
Още при проверката е установено, че С.П е внесла на 01.11.2011 г. вноска в личната си банкова сметка в ОББ-АД в размер на 8 340 лв. и на същата дата – вноска в размер на 41 843.97 лв. от продажба на валута. Според съда ревизираното лице не е успяло да докаже произхода на тези парични средства. За да обоснове този извод, той подробно е обсъдил всички доводи на жалбоподателката и ангажираните от нея доказателства.
Както в жалбата до първоинстанционния съд, така и в касационната си жалба, тя поддържа, че при ревизията на съпруга й Р.П е установено и признато от ревизиращия екип с влезлия в сила РА, че към 01.01.2011 г. той е разполагал с налична сума в размер на 73 500 лв., част от които дарени от гостите на сватбеното тържество. Решаващият орган е счел за основателно възражението на жалбоподателката, че сумите, получени като дарение, са общи на двамата съпрузи и е приел, че към 01.01.2011 г. тя е разполагала с налична сума в размер на 35 328.07 лв. Във връзка с това е изменил РА като е установил задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 3 107.71 лв. и лихва – 1 971.14 лв. вместо 6 640.51 лв. и лихва – 4 211.90 лв.
Правилни са изводите на съда и по отношение на получените доходи от наем. През 2006 г. С.П и М.А сключват договор, съгласно който отдават под наем на "Сирена" ООД – Добрич недвижим имот /снек бар/ при месечен наем в размер на 600 лв., а от 2007 г. – 650 лв. За 2006 г. Пеловска е подала ГДД, с която е декларирала доход от наем в размер на 3 600 лв., а за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. – по 3 900 лв., за 2010 г. – 3 250 лв. През 2011 г. жалбоподателката няма доходи от трудови правоотношения или от стопанска дейност. Не е подала ГДД за 2011 г., т. е. не е декларирала и доход от наем. Не са ангажирани от нейна страна доказателства за това, че в периода 2007 г. – 2010 г. тя е получавала достатъчно други доходи, извън тези от наем, които да й позволят да покрива разходите си за живот, така че да може да спестява доходите от нем изцяло и на 01.11.2011 г. да има спестена сума в размер на 18 550 лв. в какъвто смисъл са твърденията й. Във връзка с получената наследствена пенсия от починал родител в хода на ревизията от отговора на ТП на НОИ – Добрич е установено, че на С.П е изплатена еднократна пенсия в размер на 1 936.29 лв. на 05.08.2009 г., за която сума с оглед датата на получаването й необосновано тя твърди, че е част от внесените по банковата й сметка пари на 01.01.2011 г. Към датите на продажбите на недвижими имоти /1998 г. и 1999 г./ ревизираното лице е било непълнолетно и е притежавало спестовен влог, открит на 01.01.2001 г., но от движението по тази сметка не се установява в него да са били налични получените суми от продажбите на недвижимите имоти. Напротив, на 31.12.2011 г. е изтеглена сумата от 510 лв., от които 505.68 лв. са били налични на 31.08.2011 г., а след това влогът е закрит. Във връзка с твърдения и декларации за дадени и получени дарения от бабите и дядовците на С.П органите по приходите са изследвали получаваните от тях доходи в периода 2007 г. – 2010 г. и са обосновали верни изводи за това, че те не са разполагали с достатъчно средства, за да дарят суми в размер на 7 500 лв. и 11 500 лв., които да са били спестени през посочения период и налични към м. ноември 2011 г., за да са част от внесените пари на тази дата. Налице са данни за получавани от дарителите ренти, но не и за размера им. Следва да се посочи, че според дадените декларации това са общите суми, които са били дарявани в периода 2007 г. – 2010 г., т. е. 4 години, за празници. Дори и това да е така, липсват доказателства за съхранението на тези суми и спестяването им. При липсата на доказателства за други доходи правилно са приели данъчните органи и съда, че тези дарения, както и доходите от наем, са покривали разходите за живот.
Решението на административния съд е неправилно и в частта му, в която е потвърден РА относно установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че в РА не е взет предвид доходът от наем за 2015 г. Той е деклариран в подадената декларация за 2015 г. като получен от ЕТ „Рая 2005-С.П“ във връзка с договор за наем на недвижим имот срещу месечна наемна цена в размер на 350 лв. Сумата в размер на 1 114.75 лв. /след удържане на данъка/ е включена в приходната част за 2015 г. /стр. 29 РД/. За 2015 г. не са декларирани други доходи от наем, вкл. получени от "Сирена" ООД, поради което твърденията за наличието на такива не са доказани. Не се подкрепя от данните по делото и твърдението, че цената на придобитите през 2015 г. от съпрузите влекач и полуремарке е заплатена изцяло от съпруга Р.П и включена в неговата разходна част. На всеки един от съпрузите е установен разход за придобиването им в размер на ½ от 4 500 лв. Останалите констатации, намерили отражение в паричния поток за тази година, не се оспорват. Декларирани са доходи само от наем в размер на 1 114.75 лв. и от трудово правоотношение в размер на 454.25 лв., а внесените през 2011 г. суми по банковата сметка остават в нея, т. е. не са изтеглени през 2015 г., за да покриват разходи. Въпреки това, ревизираното лице декларира, че в края на периода, т. е. на 31.12.2015 г,. е разполагало с налични пари в брой в размер на 39 700 лв.
В тежест на ревизираното лице е да докаже, че е разполагало с достатъчно средства, за да покрие разходите си през годината, да направи вноските си по банковите си сметки и да има налични средства в края й в размера, в който твърди. В случая ревизираното лице не е доказало, че разполага с необходимите му средства, за да направи вноските по банковата си сметка и да покрие другите си разходи през 2011 г., така че да му останат пари в брой в размера, в който твърди, в края на 2011 г. По изложените съображения решението на Административен съд – Добрич в частта му, в която е потвърден РА относно установеното с него задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. и лихви за забава, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
За 2015 г. обаче органите по приходите не са съобразили дадената от Пеловска декларация /приложение № 16 към РА, находяща се на л. 1083 от административната преписка/, макар че в РД на стр. 16 тя е коментирана. С тази декларация лицето неправилно декларира налична сума в брой и изтеглена сума от банковата си сметка към 31.12.2015 г. /пари в брой – 39 700 лв., а по банковата сметка – налични на 01.01.2015 г. – 50 200 лв., а на 31.12.2015 г. – 0/. Тъй като констатираното несъответствие между приходи и разходи за тази година е в резултат именно на това обстоятелство – декларирани налични пари в брой в края на периода без да са теглени сумите от банковата сметка /колона 2 от таблицата/, то тази грешка при декларирането е следвало да бъде отчетена от съда. Като не е сторил това, той е постановил неправилно решение в частта му, в която е отхвърлил жалбата против РА относно установеното с него задължение за 2015 г. Поради това в тази част същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.
На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размера, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 583.94 лв. На жалбоподателката следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер – 65.12 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 168/18.04.2019 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. д. № 658/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на С.П от [населено място], против оспорената част от РА № Р-03000817008273-091-001/25.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, относно установеното с него задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 234.95 лв. и лихва – 53.20 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № Р-03000817008273-091-001/25.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, в която е установено на С.П от [населено място] задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 234.95 лв. и лихва – 53.20 лв.
ОСЪЖДА С.П, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес] да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП разноски за касационната инстанция в размер на 598.35 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП да заплати на С.П, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] разноски за двете съдебни производства в общ размер 65.12 лв. /шестдесет и пет лева и дванадесет стотинки/.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част, вкл. в частта му за разноските. Решението не подлежи на обжалване.