Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД на ДФ „Земеделие“/ - Ямбол, чрез процесуалния си представител юрк.. Р, против решение № 52 от 15.03.2019 г. на Административен съд - Ямбол /АС/, постановено по адм. д. № 307/2018 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-283-6500/603 от 11.09.2018 г. и преписката е върната за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Х.М, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира жалбата като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, за процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС е бил /АУПДВ/ № 01-283-6500/603 от 11.09.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Я., с който на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор № 20/06/3/0/03099 от 21.08.2017г. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9779 лв., представляваща второ плащане по Договора и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо полученото първо плащане.Фактическите основания са поради подадена заявка за второ плащане извън договорения и нормативно определен срок за това, при липса на обстоятелства, позволяващи нарушаване на срока.
Плащането по договора е предоставено като безвъзмездна финансова помощ по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Административният съд правилно е приел, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е смесено производстмото по налагане на финансови корекции, което се развива по реда на ЗУСЕСИФ.на основание чл. 20а, ал. 5от ЗПЗП, с това по установяване на публично вземане, което се развива по реда на чл. 166, ал. 2 ат ДОПК. Приел е, че тъй като производството по издаването на акта е започнало след 07.01.2018 г. /датата на влизане в сила на чл. 9б ЗПЗП/ приложим е редът, регламентиран в чл. 69 и следващи ЗУСЕСИФ. Така направеният извод е обоснован с обстоятелството, че подмярката 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. не попада сред изброените в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП и по-конкретно в чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. Според съда подпомагането, за което е кандидатствал Моллов е предвидено в чл. 19, §1, б.“а“ подточка iii от Регламент (ЕС) № 1305/2013г., но също не попада в обхвата на чл. 9б, т. 1 ЗПЗП. Прието е, че след като мярката 6.3. не е сред посочените в чл. 9б, т. 1, които мерки се провеждат чрез ИСАК, то тя следва да се провежда чрез ИСУН и попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП.
Съдът е приел, че издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, вместо на решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е отменил акта и е върнал преписката за издаване на акт по ЗУСЕСИФ, като не е изложил доводи по същество на спора.
Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като неправилно.
Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 21.08.2017 г. на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от аредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3, издадена от Министъра на земеделието и храните /обн. ДВ бр. 46/2016г./, /Наредбата/. С решение на Директора на ОД на ДФЗ Ямбол е одобрено изплащането на финансовата помощ по процесния договор. Сумата от 19558 лева е изплатена на 05.09.2017г. С писмо от 22.06.2018г. ДФ "Земеделие" е открил служебно производство по издаване на АУПДВ, тъй като е установено наличие на фактическите и правни основания за издаване на решение за връщане на първото плащане и за отказ от второ плащане и за прекратяване на договора за подпомагане поради неспазване на срока за заявяване на второ плащане.
Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират приложение / В този смисъл са решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 3263/2019 г., решение 14035/21.10.2019г. по адм.. № 5871/19г., Решение № 12681от 27.09.2019 по д. № 4769/19г., Решение №14390 от 28.10.2019г. по адм. д. № 5429/19г., Решение № 13716 от 15.10.2019г., по адм. д. № 6150/19г., Решение № 9980 28.06.2019г., по адм. д. № 2508/19г. и др./, че от значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 10/10.06.2016 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, производството по тази наредба относно договора на Моллов е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Този извод се подкрепя и от мотивите на законопроекта (754-01-79/15.11.2017), според които „доколкото програмния период е в напреднал стадий на осъществяване и част от мерките са стартирали, се предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон административни производства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по чл. 96, ал. 1, т. 2, да се довършват по досегашния ред.
Основателен е доводът на касатора, а именно, че първоинстанционният съд не е съобразил § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“ търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от страна на Фотев на задължението му по чл. 14, ал. 1, т. 2 буква „а“ от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. Тъй като това неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания - по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта. За същото нарушение и издаването на АУПДВ при сходна фактическа обстановка се е произнесъл Върховният административен съд с решение № 11045 от 16.07.2019 г. по адм. д. № 1919/2019 г.
След като правното основание за възстановяване на финансовата помощ не се основава на ЗУСУСИФ, а на друго нарушение в секторното законодателство в областта на селското стопанство, то не е и основание за финансова корекция по реда на този закон.
Тъй като административният съд не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на АУПДВ, то решението му се явява неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 52 от 15.03.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 307/2018 г.,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Решението не подлежи на обжалване.