Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Т, с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния представител адв.. Д, против решение № 444 от 27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1298 по описа за 2018 г. на Административен съд София - област. С решението съдът е отхвърлил жалбата на К.Т против акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (АУПОВ) № АУ427 от 27.04.2016 г., издаден от главен инспектор в "МДТ" при община С., потвърден с отговор изх. № МДТМ-105 от 1.06.2016 г. на началник отдел "МДТ" при община С., с който на К.Т, в качеството ѝ на собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в частта му досежно третия компонент по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, в размер на 2 119, 49 лева, ведно с лихви в размер на 630 лева.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че АУПОВ в тази си част е незаконосъобразен, тъй като общината не е успяла да докаже, че фактически е извършила услугата сметосъбиране и сметоизвозване през годините. Оспорва се изводът на решаващия съд, че фактическото предоставяне на процесните услуги се доказва от представените договори, сключени между община С. и „Бекастрой” ЕАД - изпълнител, на когото е възложено посредством тези договори да извършва сметосъбирането и сметоизвозването, тъй като според касатора тези документи не доказват по несъмнен начин фактическото събиране и извозване на битови...